Кметът на Стара Загора Живко Тодоров за президентската кампания: Всеки луд, или осъден било от съда, било от живота, може да се кандидатира за президент на България. Абсурдно е!

Живко Тодоров за ЗАРАТА: Тази кампания има два елемента – един сериозен и един комичен. Започвам с комичния – българското законодателство е така отворено в България, че дава възможност дори на всеки луд да се кандидатира за президент на страната. Това си е безобразие. Законодателят трябва да предвиди варианти за отграничаване и селекция. Не е нормално случващото се в момента. Виждам осъдени преди години, с влезли в сила присъди, също да се кандидатират. Да не говорим за други кандидати, които не са имали сблъсък със съдебната власт, но пък са осъдени направо от живота. И пак са кандидати за президенти.
Що се отнася до сериозната част – все пак има няколко сериозни кандидати. Надявам се да се случи дебатът между тях и да се получи най-доброто за България. Според мен г-жа Цачева е фаворитът, сериозни са кандидатурите на ген. Радев (той все пак има подкрепата на голяма българска партия), кандидатурата на Ивайло Калфин никак не е за пренебрегване…
Надявам се българите да изберат най-добрия с оглед предизвикателствата пред страната. В международен план проблемите са много тежки. Призива към сериозните кандидати за президент и надеждата ми са, всички те да се обединят около националния интерес на България и националната кауза. Да не търгуват и да не спекулират с тях. Ако това стане, в края на кампанията няма да има спечелили и загубили, а ще има само спечелили – всички българи ще са такива.
Разочарован съм от това, което виждам досега: „За Русия против Америка“, или обратно… Това са уникални гафове на кампанията. Има само една позиция, която президентът на България може да има – „За България“. Не може българският президент да работи за чужди държави, които и да са те, или против тях. Скандално е. Очудвам се, че медиите „спят“ по този въпрос. Би трябвало да са непримирими към всеки, чиято опорна точка е интересът на друга държава. Най-важното е да се дефинира националния интерес във вътрешната и във външната ни политика. Дали сме „за“ приемане на бежанци или „против“. Нека да стане ясно за НАТО ли сме, или не, вместо да се говорят глупости с кого трябвало да се сближаваме. Нека е ясно, че няма „за“ или „против“ ЕС. Ние сме член на ЕС и е смешно сега да задаваме подобни въпроси. Друг е въпросът – какъв е интересът на България в ЕС и как най-успешно да го защитаваме. Не е вярно, че трябва или сме задължени да следваме всичко, което ЕС казва – трябва да имаме и отстояваме своята позиция и място в Европа.
В днешната политика всичко изглежда като PR и не се градят реални тези, а разсъждението: „Аха, социолозите казват, че 60% от българите били русофили, дай сега да си направя кампанията на техен гръб, щото няма на какво друго да разчитам“ се превръща едва ли не в нормална политическа стъпка.
Един президент на България трябва да може да каже, като води разговор с американци, руснаци или европейци какво иска България и какъв е нейният интерес, а не да пита: „Какво искате от нас?“.