Живка Кехайова
Отива си пророческа година, а тези години са винаги тежки. Но в човешката история винаги са били за добро, след края на драмата и краха, разбира се
Изпитаниe са за онова, в което сме вярвали, за онова, което сме считали за свое неотменно право, за онова, което ни е успивало с миража, че нещата се движат бавно и по план, подготвен и дирижиран от нас.
Мнозина не издържат на предизвикателството в подобни времена. Едни в безсилието си да се адаптират обявяват всичко и всички за врагове – лични врагове. Други заживяват ден за ден. Трети решават, че нямат сили да направят исканата нова и странна стъпка напред и се скриват в миналото си с надежда, че ще бъдат отминати от новия поток, а усилията ще им бъдат спестени.
За щастие има и не малко други. Такива, които понасят своя дълг и работят всеки ден по проправянето на път – за всички. Такива, които знаят, че им пречат не врагове, а нещастни и объркани хора, достойни за съжаление, не за омраза. Такива, които са в състояние и имат силата да променят себе си, за да станат мост към бъдещето – за децата си най-малкото. Те са от онзи тип човеци, които във всички междини и във всички преломи са осигурявали оцеляването на човечеството – не просто физически, а като разумен и духовен вид.
Костюмът на познатия свят се цепи, отеснял и излинял. И не да го кърпим трябва, а да подберем нови материи, нов модел и заедно да „ушием“ дрехата му за следващите няколко десетки години.
С това няма да могат да се заемат всички. Важното е да са достатъчно и читави, за да го направят бързо и добре. За да не четем „Голото слънце“ на Айзък Азимов като прогноза, вместо като фантастика.
Ако ви е нужно да прецените кой от кои е, има ясни ориентири.
Признаци за нечитавост: някой или нещо непрекъснато му пречи да покаже колко е важен и велик, колко е специален. Никой не го оценява. За да докаже, че е прав без значение дали е така, или не, може да превърне в чиста грозота всичко, може да посегне на красивите мигове на всеки, дори на децата (Пример: Отровното трио и унищожения дух на Коледа в Стара Загора точно там, където децата се снимат и играят в празничния ден – тайничко, подмолно, мръсно и за щастие неподкрепено от нито един старозагорец с акъла си – както личи от коментарите в мрежата). Вярва, че всички край него трябва да са нещастни, ако той не е щастлив и ако не искат – трябва да ги залее с помия и омраза…
Читавите хора – мостове: предлагащи ясни и изпълними планове, по които самите те работят. Заобикалят тинята по пътя си, не защото не могат да я изгребат, а защото нямат време да се цапат с нея – бързат да създават, да свързват, да търсят доброто от минало и бъдеще, за да завържат връзките помежду им, да ги споят в основи – както в личния си живот, така и в делата си за група, за общество, за свят. Не хленчат. Знаят, че грешките им са лично техни и не могат да губят време да ги оплакват, а са начина да научат нещо ново, за да бъде следващият им избор по-добър и полезен.
Отива си тази година, поставила началото на големи промени. Колко големи ще са и колко зли или добри, зависи и от това досегашният свят от кои хора е създал и толерирал повече – от читавите, или от нечитавите. От създателите, или от мрънкачите-консуматори.
