Живка Кехайова
Тях не ги е срам, но мен – да
Допреди няколко години обсъждахме в анализите и критикувахме политиците у нас, че не са държавници, след като ни един от тях не можа да предложи адекватна дългосрочна стратегия за развитие на страната с основни приоритети. След това започнахме да ги критикуваме, че не са в състояние да дадат елементарна перспектива поне за 2 години, после за една. Неотдавна стана ясно, че не държавници, а и политици всъщност нямаме. Перспектива от 6 месеца взе да ни се струва лукс.
Днес и един ден за нечии заявени планове е много, дори час понякога. Дилетантите – актьори, играещи ролята на сегашни политици, няма как да се срамуват от безобразното си ежедневно поведение – те не съзнават безумието на случващото се, защото са в центъра му, заети да дърпат един от друг „кукли и парцалки“, или да ги крадат.
Точно затова ме е срам и всеки от нас трябва да го е срам – всички ние допуснахме с безразличието и незаинтересоваността си политическото да се превърне в долнопробно шоу за малоумна публика (която хич не е малко, май и е готова да си плаща „билетчето“, стига да е сигурна, че ще бъде оплют, осмян и прегазен някой от „другите“).
Моралното и интелектуалното падение на свързаните с политическото е пряк резултат от падението на всички ни, защото ако дилетантите-актьори нямаха достатъчно дебилна, невежа и пропаднала публика, нямаше да има пред кого да „играят“, следователно кой да ги „храни“ и съответно щеше да им бъде отказан достъп до сцената.
