Социологическите проучвания и екзит половете очертават интригуваща картина на президентската битка в САЩ утре. Броят на предварително гласувалите тази година надхвърли 90 милиона души. За сравнение – общо гласувалите на миналите президентски избори в Съединените щати са били 138.8 милиона души.
Възможно ли е математически да се предвиди изходът от президентския вот?
„В момента данните сочат голямо предимство на кандидата на Демократическата партия Джо Байдън пред настоящия президент Доналд Тръмп от Републиканската партия„. Това заяви пред БНР математикът проф. Олег Йорданов, който преподава в щата Южна Каролина.
„Америка има традиция да преизбира президентите си. Неуспешната политика обаче е важен фактор това да не се случва„, изтъкна още проф. Йорданов.
„Прецедент за непризнаване на изборите в американската история няма. При настоящата усложнена обстановка и поляризация на американското общество непризнаването на изборните резултати от страна на някой от кандидатите крие неизвестни„, смята българският учен, който преподава в САЩ.
„В Америка президентът не се избира пряко. Избират се 538 души, да ги наречем електори (които формират електоралната колегия – бел. ред.), които след това избират президента и тук е цялата трудност при определяне кой ще е следващият президент. Тези електори се избират по щати. Ако в един щат един кандидат спечели дори с един глас повече, всички електори в този щат, колкото и да са те пропорционално на жителите в този щат, отиват за него. В ключови щати кандидат-президент може да спечели неочаквано и с това да обърне резултата„, коментира проф. Олег Йорданов. Това се случи и през 2016 година.
„По тази прогноза Байдън води убедително. 347 срещу 191 електори, които ще бъдат избрани в електоралната колегия. За да бъде избран за президент, са му необходими поне 270 електори. Разликата е такава, че даже да се получи стандартна статистическа грешка, с много голяма вероятност – 90 на 10 процента, следващият президент ще се казва Джо Байдън и ще е от Демократическата партия„, допълни проф. Йорданов.
Исторически най-голямата разлика между прогнозни и реални резултати е постигнал Роналд Рейгън през 1980 година.
„Всички социологически агенции в САЩ публикуват не само крайните си прогнози, но и необработени данни и моделите, по които обработват данните„, уточни проф. Йорданов.
