Какво си ти, и кой отгде те праща?
Бог, ангел, призрак или сатана,
все чакам, питам, търся да те срещна-
да поговорим искам аз, съдба.
Не зная дали в нощ, потайна, мрачна,
орисници събрала си край мен,
или далеко, в космоса, компютър
е отбелязал първия ми ден.
[ad id=“225664″]
В началото не исках да те зная,
детинството не вярва във съдби,
достатъчно е слънцето да грее,
да има смях, забрава във игри.
А младостта е толкова надменна,
в нозете й са всички светове,
криле развяла, жадна, непокорна,
все търси да превзема върхове.
[ad id=“263680″]
Но в залеза, когато идва зима,
аз, търся нови сили, светлина,
и цветове на багрите по-свежи,
събирам обич, нежност, топлина.
В краката търся гъвкавост, опора,
ръцете моля твърдо да държат,
сърцето да не сменя своя ритъм,
и мислите разумно да текат.
[ad id=“236993″]
Тогава вече искам да те видя,
да разговаряш искам ти, със мен.
Очаквам те, макар от страх до болка,
във мене всеки нерв да е вледен.
Русе, 03.11.1987 г., автор д-р Фани Нешева
