Благородният елен е едно прекрасно гордо животно. Той е едър тревопасен бозайник. Теглото му може да достигне близо половин тон. Младите екземпляри имат леко петниста окраска, възрастните са едноцветни. Цветът на възрастния индивид е тъмно или светлокафяв, често с ръждив оттенък.
Един от най-отличителните белези на благородния елен са огромните му рога. Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и докато достигнат пълно развитие през юли-август са покрити с фина мъхеста кожица. Падат февруари. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си.
Благородният елен се среща в Азия и Европа, включително и в България. Обитава не много гъсти широколистни и смесени гори в равнинни, полупланински и планински местности. Често можем да го срещнем и в полугористи открити местности.
Храни се с растителна храна, трева, пъпки, листа, клонки, коренища и други. Зимно време среща затруднения в намирането на храна и често гладува и разчита на запасите натрупани през лятото и есента.
Денем почива на някое скришно място и не излиза до свечеряване. Обикновено живее на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Когато раждат, женските се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Въпреки големите си рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита. Те имат много твърди и добре заострени ръбове и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко.
Рамножителният период е през септември. Тогава започват прословутите еленови битки, от които горите ехтят по цели седмици. Въпреки привидната им жестокост те се състоят общо взето от заклещване на рогата на двамата съперници и бутане. Рогата имат конструкция осигуряваща безопасността на битките и в крайна сметка много рядко се стига до сериозни наранявания. По-слабият мъжкар обикновено се отказва по някое време и прави кратка демонстрация на подчиненост, показвайки незащитените страни на тялото си и по този начин тушира агресивността на по-силния, който след много кратко преследване се отказва да го гони и да се бие с него. За гордия победител остава привилегията да води и защитава стадото кошути и малките им.
