Ден: 25.10.2021

Всяко чудо за три дни. На това се надяват няколко млади жени, застанали на опашка до Сердика Център. Те са продавачки в този мол. Досега просто са идвали на работа в уречения час, но сега не е така. От понеделник могат да влязат в сградата само ако имат отрицателен тест за COVID-19 или зелен сертификат. Те нямат сертификат. Нито са регистрирани като преболедували, нито са ваксинирани. Всъщност никоя не казва наглас, че се надява „всяко чудо да се окаже за три дни“. Но така излиза от разговора, в който най-красноречиво е мълчанието по един въпрос: докога ще издържат в такъв ритъм на опашки и тестове? Първо, на опашката за тест се чака повече от два часа, хората се вият чак до близката спирка на рейсовете. Второ, бързият антигенен тест струва 15 лева и те го плащат сами. Трето, тестът е валиден само два дни. Не е много икономично да си плащаш за това, че отиваш на работа, съгласяват се две от момичетата, които не искат да бъдат снимани. Примижават срещу внезапния слънчев лъч. От време на време прихват в смях на някаква тяхна шега. „Не, ваксината не е вариант за нас“, казва едната – тази, която е с маска на открито. Колежката й не носи маска. „Не знаем колко време ще издържим така“, казва. Вятърът подхваща от земята жълтите листа. Автобусът отваря врати за хората от спирката и оставя самотна редицата от чакащи за тест. Извила се е в дъга на трийсетина метра по тротоара и се е подредила по учебник – хората са по двойки или сами на отстояние от около метър-два. „Търся други варианти“, казва трета млада жена, сгушена в качулката на синьото яке и в текстилната маска. Отдолу се подават краищата на работна престилка. Тя също е на работа в мола и също не може да влезе в него, ако няма отрицателен тест за 15 лева. В сряда ще й трябва нов, за още 15. В петък също. Варианти, но какви? Да не би да мисли да си смени работата, за да избегне опашките и парите за „пропуск“ до работното място? „Е, не търся чак толкова крайни варианти“, казва тя усмихнато. Един етаж под земята, на ниво минус 1, Албена* е вече зад щанда на магазина за биохрани и биопродукти. Дошла е в 7,30 сутринта, макар че пунктът за тестове, който е точно до входа на мола, отваря чак в 8. Знаела е, че толкова рано няма да има опашка и е приключила с антигенния тест преди да ѝ започне смяната. В магазина ѝ няма жива душа. В повечето други магазини – също. „Много е лошо положението“, казва по-късно един възрастен охранител. Задачата му е прави забележка на всеки със смъкната маска и той уверява, че точно това прави. Но няма как да се провери. По лъснатия до огледало под не преминават почти никакви клиенти. Парфюми, обувки, дрехи, компютри, детски колички – всичко е изложено като натюрморт за публика, която не иска да го вижда. „Надявам се да се намери вариант за работещите и те да не бъдат постоянно тествани“, казва…