Когато чужденците чуят България, винаги свързват страната ни с киселото мляко, кирилицата, някой известен български футболист от онова незабравимо американско лято на 1994 година или розовото масло.
Но истината е, че ние сме дали на света изобретатели, чийто изобретения и до днес са в употреба, но рядко някой чужденец или дори българин се сещат, че са изобретени от будни и умни хора идващи от малката България. Или както казва поета – “и ние сме дали нещо на света”.
В следващите редове ще се постарая да бъда максимално обективен и точен, като ви запозная с онези неизвестни за съвременното общество изобретатели създали шедьоври за времето си, които днес възприемаме като даденост от работното ни ежедневие.
- Първият действащ прототип на самолет “Диплан 1”
Неговият създател Асен Йорданов има (не) щастието да е роден по време на един от най-ожесточените и кървави конфликти в съвременната военна история- Първата световна война.
Страната ни управлявана от цар Фердинанд пази първоначално неутралитет, но идва момента в който избира да се включи на страната на Централните сили, заради обещаването за връщане на загубени земи по време на Берлинския конгрес.
Тогава Асен Йорданов е юноша, едва на 17 години и се записва в армията като шофьор на линейка, като междувременно прекарва част от свободното си време в хангарите, където е запленен от мисълта да се издигне в небето и се влюбва в самолетостроенето. С помощта на инженерите момчето създава първия напълно реален прототип на самолет наречен “Диплан”1.
Веднага военното командване забелязва таланта му, като възлага на младежа създаването на още 17 броя от този прототип, които трябва да бъдат приведени в бойна готовност максимално бързо. Годината е 1917 и младежа вече чертае плановете.
Планира се да има аеродинамично тяло, да се увеличи обема на гумите за плавно кацане, а опашката, стабилизаторите и елероните са взаимствани от прототипа на Луи Блерио. Но загубата на войната от страната ни прави тези планове неприложими, заради наложените санкции от страна на победителите в бойните действия.
След войната замина за Щатите да участва в конкурс за създаването на самолет, с които да се обиколи света само за 100 дни, но след пристигането си разбира, че събитието е отменено. Решава да остане в страната, занимава се с какво ли не, включително рине сняг срещу заплащане.
Съдбата му се усмихва и се запознава с Томас Едисън, като двамата работят върху първата експериментална радарна система, междувременно издава няколко книги за авиацията, съвети за летене при лоши метеорологични условия, работи в тясно сътрудничество с американските военни, като обучава начинаещите военни пилоти за летене както при лоши условия, така и при нощен полет, а междувременно изобретява и въздушната възглавница за леки автомобили, изобретение, което днес спасява живота на милиони хора попаднали в автотранспортни произшествия.
Умира на 19.10.1967 година, но дори и Смъртта не може да заличи спомена за този целеустремен и упорит човек, сбъднал мечтите си във онези трудни времена, когато светът е настръхнал един срещу друг в опит да се самоунищожи.
- Първият електронен ръчен часовник “Пулсар”
Спомняте ли си кога получихте първия си ръчен часовник? Сигурно като дете, а дали е бил електронен? Днес има мания за т.н умни часовници, които могат да измерват различни показатели. Но когато говорим за първия ръчен електронен часовник малко хора знаят, че е дело на българин.
Неговото име е Петър Петров. Роден на 21.10.1919 година в Брестовица, момчето от малък има приключенски дух. Когато навършва 20 години заминава във Френския чуждестранен легион и се бие смело на защитната линия Мажино.
Но за съжаление попада в немски плен и е изпратен във военнопленически лагер в Полша, но успява да избяга и успешно да се завърне в родината си.
Става охранител на цар Борис III, но по време на комунистическата чистка успява да избяга в Германия.
Там започва нов живот и кариера на талантлив инженер, като завършва последователно университети в Дармщат и Щутгарт, като следва междувременно и корабна архитектура. Пътува в Канада и Индокитай, където проектира електроцентрали и мостове.
Интересното е, че съдбата го среща в САЩ с Вернер фон Браун по време на съвместното им участие в първите космически проекти “Аполо” и “Джемини”. Въпросният мъж е учена, който ръководи едни от най-важните нацистки проекти за ракети с далечен обсег – V1 и V2, а след войната е вербуван от американското правителство срещу щедра сума, за да приеме да участва в разработването на бъдещата космическа програма на Щатите в надпреварата им със Съветския съюз за кацане на Луната.
Междувременно Петров участва в екипа, които създава първите сателити и създава първият безжичен монитор за следене на сърдечния пулс.
Но най-интересното му откритие е създаването през 1971 година на първият цифров часовник известен под името “Pulsar”, като цената му за онова време е висока – 2100 $.
Само 5 години по-късно българина продава патента си на световно известния часовникарски производител Seiko, които поставят първите LED панели на подобен часовник.
През 1975 година Петров създава компанията “ADS Environmental Services”, която произвежда оборудване за измерване на замърсяванията на въздуха, а по-късно продава компанията за 50 млн долара.
Умира през 2003 година, на 83 годишна възраст, като срещу името си е носител на множество технически награди.
- Началото на литографията, като начин за запечаташ точния момент
Една снимка може да разкаже много. Това е начин да уловиш точния момент в един- единствен кадър. Днес живота ни е немислим без снимките, дори и направени от съвременните устройства – смартфони. Снимките ни следват навсякъде, дори и в социалните мрежи. Но всъщност от къде започва всичко?
Има няколко известни души, които претендират, че са “бащата” на съвременната фотография, но истината е, че първият човек изобщо изобретил термина “фотография” е българин. Имено му е Анастас Йованович.
Роден през 1817 година във Враца в семейството на търговци. Заминава да учи в Сърбия благодарение на държавна стипендия от правителството на княз Александър Караджорджевич.
През 1837 година сръбския престолонаследник Милош Обретенович го изпраща във Виена, за да изучи живописта. Там момчето се запознава с непозната за времето си технология изопретена от Луи Дегер и наречена дагеротипия.
Следващите години се извършват няколко преврата в Сърбия и на престола се редуват и двамата претенденти, като и на двете власти Йованович е любимец. Работи временно като губернатор, но след убийството на сръбския престолонаследник Михаил се оттегля от активния политически живот.
Умира през 1899 година в Белград, но поставя основите на фотографията и не се отказва от българските си корени, доказвайки, че българите са едни от най-будните и трудолюбиви хора в Османската империя, чийто буден и иновативен дух не може да бъде пречупен от нито един чужд нашественик.
- Създадена е технология, благодарение на която години по-късно се прилага в първия работещ прототип на копирна машина.
Днес всеки един офис е немислим без използването на това мултифункционално устройство, благодарение на което работата в ежедневната документация върви по план. Но замисляли сте се, че и тук има “българска” връзка?
Академик Георги Наджаков се счита за баща на копирната машина, но преди да се стигне до изобретяването й, той прави много важно научно откритие.
Неговите изследвания са в областта на фотопроводимите свойства на сярата и е в основата на първото българско откритие за фотоелектретното състояние на веществата, благодарение на което се откриват много възможности във областите на ренгеновите дизометри и запаметяващите устройства.
Благодарение на това откритие години по-късно Честър Карлсон създава първият работещ прототип на копирната машина.
- Първото българско откритие срещу полиомиелит
Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, което води до тежки възпалителни процеси в сивото вещество на гръбначния мозък при деца главно между 1 и 5 годишна възраст, като често води до смърт.
През 50-те години на миналия век избухва световна пандемия на полиемиелит и много деца умират, а други остават с тежки увреждания.
За да се справи с този проблем на пазара се появява първото лекарство наречено Нивалин.
Негов създател е Димитър Пасков. През 1956 година опитния учен извлича от блатното растение слез, като след обработката на корените и цветята му се получава мека кремообразна текстура. Първоначално започва да се прилага от невролозите и след като дава повече от добри резултати, започва да се прилага при деца с различни неврологични заболявания на централната и периферната нервна система като деменция, церебрална парализа и разбира се полиомиелит.
- С ваксина срещу туберкулозата
Малко са жените, които получават признание в един мъжки свят, какъвто е науката. Още повече, ако са българки.
Името и Сребра Родопска, която има важен принос в създаването на първата работеща ваксина срещу тази коварна болест.
Родена в София през 1913 година. След смъртта на малкия си брат от заушка, тя се посвещава на медицината.
След дипломираните си започва работа в Института по епидемиология и микробиология.
По това време в много части от света, включително и България проблемът с туберкулозата е голям. Макар и да има вече разработена и действаща ваксина, тя не била по джоба на обикновените хора и можели да си я позволят само най-богатите.
Затова Сребра решила да намери българско решение на проблема. През 1948 година дядо и професор Ташо Ташев, заминава на специализация в Париж и я взима със себе си. Там младото момиче посещава цяла година института “Луи Пастьор”, където отблизо наблюдава и изучава технологията при изработката на френската ваксина.
Завръща се в България, като успява да разработи своя успешна ваксина, която още през 1951 година налага и започва масовата ваксинация, като тази ваксина се прилага в още над 180 страни.
- Да изпратиш човек в Космоса и да го върнеш невредим
„Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“.
С тези думи легендарният астронавт Нийл Армстронг излиза от модула “Орел” и стъпва на Луната на 11.07.1969 година по време на мисията на “Аполо 11”.
Именно изработката на този модул е дело на българина Иван Ночев. Роден на 23.09.1916 година момчето от малък се увлича по технологиите, като първия му досег с летателни апарати е по време на съвместната работа с брат си на летището в Божурище.
През 1942 година заминава на платен стаж в Германия, но избухването на Втората световна война го връща обратно в страната.
Успява през 1944 година да завърши университета във Виена, през 1951 година се установява в Канада. Работи всякаква работа, за да се издържа и се издига до старши инженер в канадска авиокосмическа програма.
Участва активно в изработката на лунния модул и успява да се справи с техническите затруднения, където преди него други инженери не са успели да конструират правилно апарата за мисия около орбита.
