Хилари изглеждаше, по думите на журналист от Си-ен-ен „горда, щастлива и на висотата на историческия момент“, който тя сътвори заедно с хилядите делегати-демократи.
Последната, четвърта вечер на конгреса беше организирана до най-малката подробност, следваше предварителния сценарий и сценография като речите се редуваха с музикални изпълнения и изключително професионално изпипани видеопрезентации, проектирани върху огромната телевизионна стена на купола на залата и на стотици по-малко монитори наоколо.
Преди речта й говориха генерали, пастори, конгресмени и сенатори, жертви на атентата на 11 септември, обикновени хора, попзвезди. Накрая Челси Клинтън обяви, че е „горда най-напред като американка, след това като демократ, след това като жена и най-вече като дъщеря“, с което престави на публиката кандидата за президент и нейна майка. Челси, подобно на Иванка Тръмп предната седмица на аналогичната проява на републиканците, придаде един по-интимен и човешки образ на кандидата за най-високия пост в страната.
Хилъри Клинтън прие номинацията „със смирение, решителност и безкрайна вяра в обещанието, наречено Америка“, допълвайки: „Там, където няма тавани, границата е небето!“. Речта й нямаше реторичното изящество, характерно за президента Обама и бившия президент Бил Клинтън, но тя я представи достатъчно убедително като прагматичен, целенасочен политик, готов да се изправи на краката, дори да е бил съборен на земята.
В речта си тя подложи на унищожителна критика опонента си в лагера на републиканците Доналд Тръмп, описвайки го като дребен човек, който е забогатял, гонейки хора от работа, а освен това насажда страх и няма темперамента да бъде върховен главнокомандващ. Същевременно, тя подаде ръка на разочарованите гласоподаватели на Бърли Сандърс в първичните избори, объщайки се към самият Сандърс, който беше в залата с думите: „Аз ви чух. Вашата кауза е моята кауза“.
Основната цел на речта беше да се убедят гласопователите, че те могат да имат доверие на Хилари Клинтън. Пътят за това доверие минава, според нея, в осъзнаването, точно във Филаделфия с историческия принос на „отците-основатели“ преди 240 години, че „трябва да се вслушваме един в друг и да превим компромиси“. Защото, „когато работим заедно, ще сме силни“. Според нея, Тръмп „иска да ни накара да се страхуваме и да се мразим“. На помощ беше привлечена и историята – с прочутата фраза на Франклин Рузвелт „единственото нещо, от което следва да се страхуваме е самият страх“, както и с примера и заветите на Джон Кенеди. Оттук беше изведена темата, че „не ни трябва стена срещу имигрантите, а път, по който те да получат гражданство“, тъй като „ние няма да забраняваме религия, а ще се борим със съюзниците си да унищожим тероризма“.
Хилари не пропусна да отбележи, че като държавен секретар е посетила 112 страни като държавен секретар и затоа е уверена, че „нашата страна не е слаба, както казва някой“. Иронизирайки Тръмп, който на конгреса в Клийвланд заяви, че динствен е в състояние да оправи нещата, Клинтън репликира: „Той забрави, че истинските американци не казват аз единствен мога да оправя нещата, а казват нещо друго – заедно можем да го направим!“ Хилъри Клинтън показа с конкретните си политически предложения, че е приела доста от посланията на Сандърс – обеща безплатно университетско образование за средната класа, отмяна на несправедливите търговски споразумения, данъци върху най-богатите, откъдето ще дойдат парите за обещаната от нея „най-голяма инвестициционна програма в инфраструктура от Втората световна война насам“, развитие на „зелената икономика“, имиграционна реформа, промени в системата на социални осигуровки, особено за жените-майки.
Във външнополитически план тя обеща, че ще спазва амариканските ангажименти към съюзниците, борба за унищожаването на Ислямска държава, твърд курс, включително срещу Русия. Специално място беше отделено на добрите отношения с Израел и съблюдаване спазването на спораумението за ядрената програма на Иран. „Ние имаме решителни врагове, които трябва да бъдат победени. Хората искат лидер, който да съзнава, че сме силни, когато работим заедно със съюзниците си и почитаме ветераните си у дома“, каза тя. Оттук тя отново заговори за Доналд Тръмп и факта, че „той няма темперамента да бъде главноковандващ…Представете си го в Овалния кабинет по време на криза. Такъв човек не може да бъде допуснат до ядрените оръжия“.
Речта завърши с готовността й да работи за добруването на хората, за разлика от Тръмп, „който дава фалшиви обещания“. тя вижда своята задача като работа за бъдещите поколения, подобно на градинар, „който сади семена в градина, чиито плодове никога няма да види“.
Заровете в надпреварата вече са хвърлени, очевидно ни очаква напрегната и криеща неизвестни предизборна кампания.
Доцент Костадин Грозев
