Разликата между средната продължителност на живота на жените и мъжете в България е точно 7 години в полза на нежния пол, като дамите у нас регистрират средна възраст на преживяемост от 78,4 години, докато за силния пол статистиката отчита 71,4 години.
Това показват данни от анализ на Евростат за средната продължителност на живота в ЕС за периода 2017-2018 г.
Общо за населението на страната ни за посочения период средната продължителност на живота е била 74,8 години, което ни нарежда сред страните с най-ниска средна продължителност на живот в ЕС заедно с Латвия /75 г./. Средният показател за продължителност на живота в ЕС е бил 81 години.
Различните нива на смъртност при мъжете и жените у нас определят и средната смъртност на населението в страната, като за 10-годишен период (2008-2018 г.) има регистрирано значително увеличение на преживяемостта при мъжете у нас – 1,9 години, както и при жените – 1,8 години.
Регистрирана е също и значително по-висока средна продължителност на живота сред населението у нас в градовете спрямо селата – хората в градовете живеят с около 2,9 г. по-дълго отколкото в селата. Средната продължителност на живота в България варира значително и според някои региони – от 73 г. в област Монтана (по-ниска от средната за страната) – до 77 г. в София-град и област Кърджали.
Освен това очакваната средна продължителност на живота на българите, навършили 65-годишна възраст през миналата година, е отчетена в размер на плюс 16 години, като за 10-годишен период този показател се е повишил с 1,2 години.
За сравнение – средната продължителност на живота на 65-годишните мъже във Франция за периода 2017-2018 г. се измерва с показател от около плюс 20 години, а за дамите там – около плюс 24 години.
Средната очаквана продължителност на живота в ЕС за отчетения период се оценява на около 81 години, като за мъжете в ЕС цифрата е 78,3 г., а за жените – 83,5 години, показват данните на Евростат.
Във всички страни-членки на ЕС е отчетена по-висока продължителност на живота при жените, отколкото при мъжете, сочи европейската статистика.
Според анализа най-големи диспропорции в нивата на средната преживяемост между мъжете и жените в ЕС са регистрирани в Латвия – 9,9 г., Литва – 9,8 г., Естония – 8,8 г., Полша – 7,9 г., Румъния – 7,4 г. и България – 7 години.
Сравнително по-малки разлики са регистрирани в Словакия (6,9 г.), Унгария (6,8 г.), Португалия (6,2 г.), Хърватия и Франция – по 6 г. и др.
Най-ниски нива на преживяемост между мъже и жени са регистрирани в Холандия – 3,2 г., Швеция – 3,3 г., Великобритания и Дания – по 3,6 г. и Кипър – 4 години.
Сравнително ниски показатели на продължителност на живота между двата пола са регистрирани и при съседите ни – в Турция разликата е 5,6 г., в Гърция – 5,1 г., в Сърбия – 5 г. и в Северна Македония – 3,8 години – в полза на дамите.
Като цяло продължителността на живота в ЕС за 10-годишен период (2008-2018 г.) се е удължила с 3,2 години. Страните с най-висока средна продължителност на живота като цяло за населението са били Испания (83,4 г.) и Италия (83,1 г.), сочат данните на Евростат.
Постепенното нарастване на продължителността на живота в ЕС е един от факторите, които допринасят за застаряването на населението на ЕС-28 – наред с относително ниските равнища на раждаемост, които продължават да съществуват от десетилетия.
Така например почти всеки пети жител на ЕС или около 20 на сто от населението на ЕС, е на възраст над 65 и повече години, което е доста негативен показател, отчита още Евростат.
