Днес политици от всички цветове по един или друг начин ще коментират 3-ти март. През последните години политкоректността изисква да не се дразни Москва. По тази причина има факти, които българските политици най-вероятно ще пропуснат своите речи.
Ето някои от тези факти:
1. Идеята България да се освободи сама от османското владичество, проповядвана още от Васил Левски, не е била илюзия
Още след Априлското въстание е ясно, че българите ще имат своя държава, като с това са съгласни всички Велики сили под натиска на общественото мнение в цяла Европа. Всъщност самостоятелното освобождение на българите е било почти осъществено на Цариградската конференция в края на 1876 г. В крайна сметка тя се проваля заради противоречията между същите тези Велики сили. Този провал обаче по никакъв начин не омаловажава успеха на българите, постигнат с огромни усилията и жертви. Нещо повече – самата Русия не е искала да воюва, но е била принудена да го направи заради въстанието. Ако Русия не беше обявила война на Османската империя, тя щеше да загуби влиянието, което има сред българите. Както е известно, това влияние е много силно и до днес, въпреки че през периода 1944-1989 г. България де факто бе под „руско робство“.
2. Българите имат огромен принос за успешната за Русия война
И той не се изчерпва само с подвига на опълченците при Шипка. Много е съмнително дали Русия щеше да победи и особено дали щеше да победи толкова бързо без подкрепата на местното население – разузнавателна, логистична, всякаква. Зимното преминаване на Балкана и изненадващото озоваване на Русия в Тракия, на подстъпите към Цариград, е онова събитие, което приключва войната за по-малко от година. Голям принос за това преминаване имат Българските доброволчески чети, които не са чак толкова популярни, колкото опълченците. Тези чети обаче изпълняват важна роля в бойните действия северно и южно от Стара планина, като събират разузнавателна информация, подсигуряват фланговете и тила на настъпващите руски войски, атакуват османските снабдителни линии, поддържат реда в освободените територии и защитават мирното българско население от башибозука.
3. Събитието, което отбелязваме днес, е подписването на Санстефанския мирен договор
Удивително е, че 30 години след като се освободихме от „руското робство“, тезата за добрата Русия, която ни е дала Санстефанска България, и лошия Запад, който след това е разпокъсал етническото землище на българите, има достатъчно много привърженици. Истината е доста по-различна. Нито една от Великите сили, включително Русия, не е искала създаването на голяма държава на Балканите. А единственият народ на Балканите, който е бил достатъчно голям, за да създаде голяма държава, е българският. Западът се е опасявал, че подобна държава ще обслужва Русия, а Русия – че подобна държава ще бъде пречка за нейните стремежи към заветния Босфор. Последвалите исторически събития ясно показват, че Русия не е подкрепяла българите в стремежите им към Санстефанския идеал. Дори напротив – противопоставяла се е често на тези стремежи. Първото такова противопоставяне е факт само 7 години след Освобождението – по време на Съединението.
4. Днешна Русия е изключително ревнива по отношение на паметниците на Съветската армия в България
Официална Москва често приравнява действията на Съветската армия през 1944 г. с тези на Руската армия през 1877-1878 г. Двете събития обаче нямат нищо общо. През 1877-1878 г. Руската армия защитава справедлива кауза – освобождението на българите. През 1944 г. Съветската армия просто заграбва плячката на Сталин, като част от тази плячка е и България. Паметник на Съветската армия в София е все едно паметник на Османската армия във Велико Търново. Защото ефектът от Съветската армия върху България е подобен – страната ни е откъсната от нормалното си европейско развитие и попада под властта на една евразийска империя. С твърдата си политика по отношение на паметниците на Съветската армия Русия рискува да загуби влиянието си в България. Защото изводът, че при второто ни „освобождение“ Русия очевидно е постигнала това, което не е успяла да постигне при първото, се налага от само себе си.
5. Добрите отношения с Русия не означават България да се превърне в Задунайска губерния
Безпардонното отношение на администрацията на Владимир Путин към България е почти всекидневие и често се проявява по много въпроси. Дори въпиющата корупция у нас може да бъде разглеждана като продукт на продължаващото влияние на Москва. Все повече българи обаче осъзнават този факт. И постепенно симпатиите към Русия у нас започват да виреят само и единствено сред онези, за които има основателни съмнения, че са на рубладжийска издръжка. С агресивната си политика Путин заличава влиянието, заради което Русия е воювала през 1877-1878 г.
clubz.bg
