Живка Кехайова
Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да промени паричната си политика заради предупрежденията за ръст на инфлация. Това казва членът на управителния съвет на централната банка на еврозоната Изабел Шнабел за Der Standart
Според г-жа Шнабел няма никакви индикации, че е възможна една трайно висока инфлация. По-скоро инфлацията ще е краткосрочна и ще се дължи на скока на цените основно на енергията след края на данъчните облекчения и на намаляването на ДДС временно в редица отрасли и за редица стоки в държавите от ЕС заради пандемията.
Фактът, че инфлацията е толкова ниска от няколко години, се дължи главно на структурни промени в нашата икономика. Глобализацията, особено навлизането на Китай в световната търговия, увеличи глобалното предлагане на работна ръка, като същевременно намали пазарната сила на служителите и следователно растежа на заплатите. Това оказа натиск върху цените. Освен това дигитализацията донесе повече прозрачност на цените и така повече конкуренция“, допълва тя. Шнабел подчертава, че демографията също може да играе роля: поради застаряването на западното общество хората са спестявали средно повече, докато инвестират по-малко.
„Виждаме изразена слабост в търсенето. Съществува опасност кризата да окаже сериозно въздействие върху пазара на труда. Като цяло основният проблем вероятно е, че икономическото търсене е твърде слабо, а не че може да възникне проблем с капацитета, поради което е по-вероятно цените да се покачват твърде бавно“, коментира членът на управителния съвет на ЕЦБ, пише Investor.bg.
До тук прогнозата на ЕЦБ звучи оптимистично и изтъкваните аргументи са логични.
НО!
Ето това НО може много силно да промени нещата в някои от европейските държави, включително в България, дори ако и у нас инфлацията запази сравнително приемливи нива. Друг е въпросът какви са приемливите нива в най-бедната държава на ЕС, с най-слабата икономика.
Шнабел е убедена, че по време на пандемията правителствата трябва да харчат и няма нищо лошо в задлъжняването им, ако то цели гарантиране на бъдеще на икономиките и нациите. Предупреждението обаче е, че не става въпрос просто да се харчи повече, а да се харчи по правилния начин, като се насърчават производителността и потенциалният растеж.
Ето тук нещата за страните с популистко управление, включително в България се затягат. От години наблюдаваме опит да се даде по малко на всички, за да не ескалира недоволство, а най-много, пък и непременно, да се даде на най-крещящите и гласовитите. Аз поне не съм видяла (ако греша, ще се радвам да ме поправите) икономически план, кои отрасли са и ще бъдат приоритетни с оглед развитието на страната, съответно кои бизнеси и браншове ще бъдат подкрепени, за да могат не просто да оцелеят, а да имат и ресурса да се развиват. Съответно кои ще бъдат оставени на естественият пазарен и общо икономически подбор. Какъв тип икономика се цели със съответни мерки и парични потоци, коя икономическа ниша се надява да заеме държавата ни чрез българския бизнес, на европейския и световния пазар. А това вече е плашещо. Ако икономиката ни е в насипен вид, без стратегия и без визия, дори оцелелите бизнеси да са повече от очакваното – всички ще бъдат слабих и неконкурентноспособни, следователно ще просъществуват кратко и на едно твърде ниско ниво, за да се гарантира развитие. От последното пък следва, че няма да можем да компенсираме харченето и дълговете, и ще се озовем в стабилна спирала надолу – със, или без инфлация, да не говорим за още по-лошото за производства и индустрия – дефлация.
Не знам дали някому са нужни предизборни срещи за вота, но спешно са нужни разговори между всички значими политически субекти за създаване на адекватен икономически план на България, за излизане от кризата и развитие на основни бизнеси на бъдещето. Защото без значение какво и чие ще е правителството, това ще бъде проблемът, пред който ще бъде изправено. Как пък ни един политик до момента не повдигна този въпрос, поне от „кумова срама“?
