Живка Кехайова
Първи в Европа сме!!! Уви, по липса на знания и интерес към науката.
Това обяснява много. Всъщност, обяснява почти всичко – от личните ни несполуки до обществената катастрофа. Последната, разбира се предопределя политическата такава.
Това показват резултатите от проучване на “Евробарометър” за отношението на гражданите към науката, познанията им по отделни теми и ролята ѝ в ежедневието. Изследването е проведено в 37 страни от ЕС, Западните Балкани и Турция.
От всички страни, членки на ЕС, у нас са най-много хората, за които научните пробиви не са важни – 57% . Всеки трети българин не се интересува от научни открития или от развитието на технологиите. На въпроса дали им е важно за всекидневния живот да знаят какво се случва в науката и технологиите, 29% са напълно съгласни, че не им е важно, а още 28% са по-скоро съгласни. Така общо 57% са българите, неглижиращи науката. Средният процент за ЕС е 18%.
Едва 11% от хората у нас заявяват, че много се интересуват от научни теми, а цели 33% – че изобщо не се интересуват. Средният процент незаинтересовани за ЕС пак е 18%, което е почти двойно по-малко от тези в България.
Между другото, най-интересуващите се от наука и научни постижения у нас са във възрастовата група 15-39 години. В следващите възрастови групи интересът спада.
С други думи – край на мита за чудесното соц. образование. А аз все се чудех, защо собствените ми спомени се различаваха от общоприетото твърдение. Вярно, повечко хора зубреха за оценка, но онези, които наистина знаеха, мислеха и се интересуваха, далеч не бяха много. Системата на зубрене не оставяше много в главите дори на на доста от преборилите се за 6, след период от няколко дни до няколко месеца. А за след години – ами резултатът е виден.
Цели 78% от българите заявяват, че никога не се задълбочават в определен научен проблем през свободното си време, а само 1% твърдят, че го правят редовно. Лошата тенденция се допълва с това, че само 35% обсъждат въпроси за наука и технологии в семейството и в компания при средно 46% за ЕС. С други думи скапали сме и скапваме и поколенията си. Защото интересът към знание и наука, любопитството към света, от който си част, се формира в семейството – не в училището. Училището може само да подпомогне този интерес, ако е добро и да го понижи – ако е лошо, но ако е лошо именно семейството трябва да реагира и да намери алтернативни методи да подхранва развитието на ума на малките и младите.
Като майтап звучи това, че 36% у нас не могат да дадат отговор дали хора и динозаври са живели по едно и също време, а 29% направо са съгласни с твърдението, че са живели по едно и също време.
При следващия въпрос обаче, хуморът става съвсем черен за наша сметка: на въпроса дали хората са произлезли от по-ранни животински видове 27% от хората у нас не са могли да дадат отговор, а 22% направо не са съгласни с твърдението.
Сутринта, без да знам още за това изследване, цитирах Гьоте: „Човек вижда каквото знае“.
Че ние сме направо сляпо общество, до което могат да достигат единствено слухове, защото няма как да възприемаме и осмисляме рационално познание.
Даже Василий Бългороубиец е оставил поне един едноок на 100 Самуилови войни, да ги води. Сега по колко „слепи“ трябва да води един с развит интелект?
Извинете, въпросът е неправилен – „слепите“ днес никога няма да позволят да ги води друг, освен свой (вероятно най-„слепият“), защото нали: „Те имат право да си решават“, „Човек трябва да се обича такъв, какъвто е“, „Защото го заслужават“ и защото: „Българинът по принцип си е най-умният“…
Не знам дали можем да слезем още по-ниско по пътя на невежеството и глупостта, но ако още имаме поне инстинкт за оцеляване, задължително трябва да намерим начин по-голямата част от следващите поколения да не вървят по него. Защото те ще живеят в свят, в който невежеството и глупостта няма просто да означават по-нисък стандарт, а ще са белег на пълна непригодност и непотребност.
