От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 226
Гео Милев (15.01.1895, Раднево – 15.05.1925, София) е един от най-високите върхове в развитието на българската критическа мисъл през 20-те години на миналия век и най-многостранната творческа личност в родната култура. Той е не само литератор, а и художник, и театрал. Като литератор е и поет, и публицист, и критик, и преводач, и редактор, и автор на поезия за деца. През 1913 г. в сп. “Листопад” се появяват първите му публикации в зряла възраст – “Литературно-художествени писма от Германия”. През 20-те години на XX в. издава сп. “Везни”, което става трибуна на символизма и експресионизма в България. В сп. “Пламък” Милев печата своя поетически връх – поемата “Септември” – превърнала се в една от най-представителните творби на европейския експресионизъм. Усилията на Гео Милев за обновяване на родното изкуство отвеждат до издигне на българската литература до равнището на най-развитите европейски литератури.
