От дребна душа се пази, чедо! Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе. На мишка прилича, че мишката е алчна, все гризе, все чопли. Доверие няма….
Ехей, любов, къде се ти, загуби, нима те спират белите коси, бръчките погалили лицето, умората, която тъй личи? [ad id=“225664″] Но спри, почакай, погледни в очите! Е, как си? Май….
Трябва да престанем да се виждаме, дори за миг, дори да за два, за три, докато чувствата у нас са още стихнали и можем един без друг, сами… [ad id=“225664″]….
я ко пух мечо мечтаното утре съм чавдарчето е примерно дете аз съм българче аз съм лека нощ деца аз съм десет малки негърчета аз съм овчарчето Калитко аз съм….
ДУМИТЕ [ad id=“225664″] Думите превръщам във живот, усмивка с тях ви подарявам, думите са моята съдба и щастието преживявано. Думите са извор, красота, аромат от рози във душите, думите …….
РОДИНА ПЕЙО ЯВОРОВ [ad id=“225664″] Обичам те, родино, и ме трови поради тебе често ядна скръб, под гнет стоименен превивам гръб и влача аз, неволник, твоите окови… Но що си….
Какво си ти, и кой отгде те праща? Бог, ангел, призрак или сатана, все чакам, питам, търся да те срещна- да поговорим искам аз, съдба. Не зная дали в нощ,….
Дни ще минат, път ще свърши край на мъките безспир, не ще бъда, кръст ще стърчи, в тоя тъй суетен мир… [ad id=“225664″] В глуха, бащина си стряха, ти, дете,….
ЕЛЕГИЯ В НЕСЕБЪР [ad id=“225664″] … още тъй далече е до юни – леден е несебърският бриз, гларусът над гърбавите дюни прави се на делтапланерист, облак подир облака тътрузи тежките….
Аз винаги чувствам, че ти се завръщаш, когато до късно те чакам, дори да не чуя познатите стъпки и лекия шум на вратата. [ad id=“225664″] Ти влизаш усмихнат и колко….
Получих, майко вчера редове, които ти си писала до мен разбрах, че искаш да ти пиша скоро, как тук за мен минава всеки ден. [ad id=“225664″] Таз вечер, майко, ще….
Незабравка нежна, мила във сърцето ми седи, там навеки се е скрила, тайно, за да ме теши. [ad id=“225664″] Че пося я буйна младост в дни на златни бленове, днес….
