Ехей, любов, къде се ти, загуби,
нима те спират белите коси,
бръчките погалили лицето,
умората, която тъй личи?
[ad id=“225664″]
Но спри, почакай, погледни в очите!
Е, как си? Май те нещо промени,
проникна ли дълбоко във сърцето,
разбра ли, че сгрешила си, кажи?
Мълчиш, но ето, казвам ти, отново,
не спирай ти, пред свити рамене,
пред устните отпуснати и свити,
пред стъпващи отмерено нозе!
[ad id=“263680″]
Не гледай и косите побелели
и бръчките разровили плътта,
очите-те душата ни разкриват,
че вечно влюбена в любов е тя!
И млада е и търсеща и волна,
и всички пречки иска да руши,
и поривът да люби нежно, силно,
дълбоко в нея винаги трепти.
[ad id=“236999″]
Че без любов, не младостта, ЖИВОТЪТ,
безмислен е и няма светлина!
Не ме забравяй ти, любов прекрасна
и нека има трепет, топлина…
Русе, автор д-р Фани Нешева
