Трябва да престанем да се виждаме,
дори за миг, дори да за два, за три,
докато чувствата у нас са още стихнали
и можем един без друг, сами…
[ad id=“225664″]
Боя се от нестихващия трепет
на моя дух, към тебе устремен,
боя се и от мислите по тебе,
по-силни и по-нежни с всеки ден.
Това не е игра, игра на чувства,
а истината на една любов,
нетърсена, неискана, нечакана
и безнадеждна в късния си зов.
[ad id=“263680″]
Ръцете ми за сбогом леденеят,
в очите ми угасват светлини,
аз си отивам отмаляла, чужда
и въпреки, че много ме боли-
не съжалявам и не се разкайвам,
че те обикнах, че със тебе бях,
и вярвай ми, ще благословим дните
на чистия, на святия си грях!
Автор д-р Фани Нешева, Русе
