Ръцете на майките
В началото са бели и нежни- ръце на момичета. Защото са осемнадесетгодишни. И мъжете ги обичат и ги целуват с упоение. Но идва големият ден- те понасят на ръце като….
Категория: Поезия и проза
Обич (разказ)
С бяло крило пролетната утрин чукна в стъклото и ме събуди. Слънцето е разпиляло из стаята злато, ведрост и здраве. Втурвам се навън към чучура на чешмата. Върху пътеката цветята….
Крава в хола
Разказ от Георги Добрентов Стоянка погледна към тавана, разпери безпомощно ръце и въздъхна: – Слушай, Лампе, хайде да си поговорим сериозно… – Да, обиждаш, пък после – „се-ри-оз-но“… Той не….
Виж ми шапката (разказ)
Драга редакция! След като решихме да се преустройваме твърдо, по всички направления, ето че дойде ред и на шапките. Аз лично нямам нищо против тях, но съгласете се, че има….
Картончетата на Делянчо…
КАРТОНЧЕТАТА НА ДЕЛЯНЧО [ad id=“225664″] … далечната виделина на хоризонта ме влудява, живея в хубава страна, но не и в хубава държава, нас угоените мъже върху държавното кормило докараха ни….
Ботьо Буков: СТРАСТНО ОБИЧАМ
Аз съм популист. Искам пенсията ми да бъде по-голяма от сметката ми за ток. Настоявам да отпадне от българския език словосъчетанието „лице с висящи дела, отдавна известно на полицията”, като бъде….
Да отгледаш егоист
Един невероятен разказ Историята започва така, момченцето беше заобиколено от най-нежни грижи: мама, татко, баба, дядо. То получаваше всичко, каквото поискаше. Имаше много играчки, бяха го приучили да ги пази….
Щастието е въпрос на решение
Моята старост е като добре направена инвестиция, като пълна банкова сметка, пълна с безброй, добре изживени щастливи дни. [ad id=“225664″] Тя е на 92 години, дребничка, перфектно облечена като за….
Бият камбани! Празник небесен – Великден!
Великден Бият камбани, Звън се звъни. Боже Исусе, Тук погледни! Празник е днес, Бога хвала! Светли Исусе, При нас ела! В нашите къщи, Влажни от дъжд, Боже Исусе, Влез изведнъж!….
За възкръсването и яйцата
ГЛАВА X [ad id=“225664″] За възкръсването и яйцата От две седмици в семейство Дончеви беше особено спокойно. Не че Дончо беше станал послушен, просто баща му пак беше заминал за….
Българийо!
……….БЪЛГАРИЙО……….. [ad id=“225664″] Как да те наричаме Родина като по приличаш на чужбина. Тачихме те.Любихме.Защо ли? Със надежда още ходим гола, че земята свидна всички храни. Гарги,врани-все от нас избрани…..