Мъжът не се казваше никак
Автор на разказа, който публикуваме в ЗАРАТА, е Николай Семерджиев, който живее в Стара Загора. Той е преведен и е бил препечатан в испанско списание. Всичко това, благодарение на Виолета Бончева, разказа….
Автор на разказа, който публикуваме в ЗАРАТА, е Николай Семерджиев, който живее в Стара Загора. Той е преведен и е бил препечатан в испанско списание. Всичко това, благодарение на Виолета Бончева, разказа….
Животът си е чист майтап и не го вземам на сериозно, за щастие не пия хап – убивам скуката подкожно… Във мислите си не стоя, че вътре свят ми се….
МЪЖКА СЪЩНОСТ Съблазни ме… за това съм роден – всяка нощ, всеки ден да те искам. Доживот да съм в чудния плен на тъй нежната твоя харизма. Спри дъха ми….
АЗ НЕ ОБИЧАМ – стихотворение от Владимир Висоцки Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален, когато пея, а….
Стар индианец – чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. Обяснил на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият….
Над парка облак иде. Облак мрачен и космат. Дъжд голям ще бъде. Свърши пенсионерския рахат. Първи капки. Тежко тупат. Пенсионерите под стрехите се трупат. Две момичета като птичета пърхат в….
[ad id=“225664″] Очите ти – пъстрици чудни в сънищата ми цветнеят… С теб сме двама чуднобудни и този свят над нас се смее. С капки слънчеви докосвам и скриваме се….
Инвалидът е като, човек захвърлен на сал недалеч от брега. Покрай него, навътре в морето минават големи през-океански кораби. Хората в тях не го забелязват . Те нямат усещане за….
[ad id=“225664″] УХАНИЯ НА ЛИПИ Липите днес са цъфнали момичета, ухаят на живот, любов и пролет. Сънуват лято в приказна различност и птичи неуморен жарък полет. Тромпетът на живота пише….
ОБИЧ ЗА ОБИЧ Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може….
„Когато дъхът спре и лекарят потвърди смъртта, сигурен ли сте, че в този момент човек няма повече мечти?” Из „Въпросниците” на Макс Фриш Имаш ли мечти там горе, мамо? И….
МЕРАКЛИЙСКО [ad id=“225664″] Руйна си отвътре, като вино и опиваш бавно мисълта. Бяла си отвън – така невинна. И пендарче носиш на врата. Пафтите ти – стягат тънко кръстче. Кърпата….