Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов! Сбогом, вечност жадувана моя!
„Сбогуване с морето“ 27 Август 2014 Валери Петров Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да….
Категория: Поезия и проза
СЕКУЛА ДЕТЕНЦЕ
Чакай да си взема малко солук, че тази приказка дето ще я разкажа, дъх няма да ми остави. И как да имаш дъх, като трябва да опишеш Секула Детенце. Чудо….
Неосъзната есенна любов, защо ми идеш чак сега?
МОЯ КЪСНА ЛЮБОВ Неосъзната есенна любов, защо ми идеш чак сега? – не зная. Човъркам с нокът златния обков на прага и на портите към Рая. Аз своя ужас вече….
Христо Кацаров – При гроба на тате (поезия)
Ти някога търсеше скрито имане, събуждаше тъмните нощи, но все така беден докрай си остана, какъвто те помниме още. Дете ме остави, а син имам вече и детска ръка ме….
Христо Кацаров – Ранената сърна (поезия)
Тя дойде самичка до реката… Тя дойде разплакана и кротка, да смути край мене тишината, да прекъсне моята разходка. Тя дойде в дола да се закрие. В сенчестия дол на….
Христо Кацаров – Майка (поезия)
Ту заблее, ту за миг се вслуша и нощта притихне като лес… В триста бели агнета, Ваклуша, не намери агнето си днес. Колко тъжно тя сама го вика! На небето….
В глухи жалби унесени, ние бродим сами. Ръми, есен е.
Кръгозори надвесени и сплътени тъми. Ръми, есен е. В глухи жалби унесени, ние бродим сами. Ръми, есен е. Николай Лилиев 1911
Христо Кацаров – Златният звънец (поезия)
В сандъка свети чист и позлатен един звънец от старите чобани, а някога на виторог овен той как огласял горските поляни. Дедите ми преди години тук за ясния му глас….
Христо Кацаров – Добър вечер (поезия)
Най-сетне ви настигнах. Добър вечер. Аз бях в една дълбока низина, където ме оставихте самичък през угарите кални да вървя… А бързаха колите ви луксозни. Свистеше асфалтираният път и нощем….
Кънчо Великов – Хайку (поезия)
След страстта на огъня – в огнището – пепел. Свирепа зима! Над комините – духът на живите. Ласката на слънцето разчувства снега. Стрехите плачат. Пее петлето – зов за слънце…..
Иван Енчев – Болка (поезия)
Пъхтеше мечката подир мечкаря рошав. – Не бе ли кукла тя, покрита с меча кожа?! Незнаен вятър сред града ни я довея след просяшка гъдулка дзънкаща пред нея. Развеждаше я….
Иван Енчев – Връх Шипка (поезия)
Тук всяко горско камъче отронена звезда е. Свистят тревите – корени на светлината греят! В косите ти струи небето, дето на сено ухае. В душата ти душите на погиналите опълченци….