Невяна Стоянова: И пак обличах слънчеви лъчи във цветна дреха…
Aко си отида някой ден Ако си отида някой ден… Ще помните ли колко ви обичах? И как сърцето си раздавах всеки ден, когато се нуждаехте от мен не просто….
Категория: Поезия и проза
Трифон Митев – На Димитър Данаилов (поезия)
[ad id=“225664″] О, Господи! Стиха му чувам… Тъй много искам да е жив, че гробът му покълнал е във мене… Из „Птици в нощта“ [ad id=“263680″]
Трифон Митев – Корен (позия)
И в село никой не остана. Освен последните гробове на скъпи хора от рода. От Горно Белево далече минават бързи магистрали, на кръст препасали света. По тях животът ни повлече…….
Трифон Митев – Любов и обич (поезия)
[ad id=“225664″] Любов! В света на ледовете е нужно пламъче любов – да пръсне с огън студовете и стопли севера суров. И тя двамина да е сгряла в деня и….
Трифон Митев – Бързи влакове (поезия)
[ad id=“225664″] Бързат бързите влакове. Хора пътуват със тях – От някоя болка при нова мечта. От някоя трудна раздяла към среща на луди сърца… Бързат бързите влакове. Хора пътуват….
Трифон Митев – Морето си отива (поезия)
Морето си отива – с удавени залези, с удавени изгреви, с вълни без шум и скършени мачти на кораби. Остават стъпките по пясъка. Остават рани по брега. И съхне погледът….
Има резон
Виолета Бончева Преди време прочетох в мрежата пост, на който пишеше, че ако някой е прост и се притеснява, че никой не знае това – трябва да си открие профил….
Трифон Митев – Настроение (поезия)
[ad id=“225664″] Нощес е плакала луна – по връх треви са заблестели сълза до огнена сълза. Така отваря се зора – на мъж запалена душата или сърцето на жена? Това….
Трифон Митев – Вечерна разходка (поезия)
100 години от смъртта на Пейо Яворов В тъмното на гробищна алея, засипана със есенни листа е сянката на Лора, а със нея разхожда се на Яворов духа… Из „Птици….
Виолета Бончева – През май (поезия)
[ad id=“225664″] ПРЕЗ МАЙ се пее за любов, защото розите цъфтят, защото розите цъфтят на туфи, и дъжд зелен търкаля розов цвят, и от тревата никне аромат – убийствен аромат….
Виолета Бончева – Блика бял огън (поезия)
[ad id=“225664″] Блика бял огън по ръба на водата, ангеле крилото ти въздух изпраща сандалите звън вися над бездна ветровита и пясъчно ласо мятам към сияещи дупки – далечни хралупи….
Виолета Бончева – Нощни дантели вода (поезия)
бряг с раменете си яки подпира стихията мощна ново завръщане друго време лунен порив разкъсана тъмнина скрити под пясъка стъпки вик сред тръстиката нощна но след миг само д и….