Йордан Пеев – Плач (поезия)
[ad id=“225664″] /На Камелия Кондова/ Нямам време да бъда безгрешен, една крачка, последна, остава до дръвника – парче от череша, в спомена детството залюляла. Разноцветно тълпата приижда, като люспа блести….
Категория: Поезия и проза
Йордан Пеев – За една мръсница (поезия)
[ad id=“225664″] Да има секс, а другото – за после, че любовта е днес ненужна драма и чувствата й са досадни гости на дом, където всъщност никой няма. Единствено отдадена….
Трифон Митев – Боженци (поезия)
[ad id=“225664″] Тук дишат българските къщи. И българският дух е жив – разпъван някога на кръста, той пак е жизнен и красив. От старо време е оставял животът своите следи….
Йордан Пеев – Вълк (поезия)
[ad id=“225664″] Най-тъжната история научих от този който смя се най-широко с юмрук, подпрял съдбата си на куче, нахапано от вълците жестоко… [ad id=“237001″] В усмивката му, крива и….
Ивайло Балабанов – Принос към европейската история (поезия)
Европа – млада и непохитена, четеше своя рицарски роман, когато във зора незазорена загина рицарят Иван Шишман. Европа плачеше за Жулиета, Европа възклицаваше по Бах, а с вълчи вой в….
Ивайло Балабанов – Очи (поезия)
[ad id=“225664″] (На Ваня) С очите на всичките тъжни мъже от квартала, във който живее жената със белия шал, те питам – защо красотата й, Господи, бяла, на човек със….
Рашко Стойков: Нямаме право да живеем така, сякаш Ботев не е съществувал!
ВЕРУЮ Може това да са хъшовски мисли – всички ви искам светли и чисти! От всяка корист, подлост, лъжа кръвта се ядно в жили вълнува. Нямаме право да живеем така,….
Таньо Клисуров – Любовта (поезия)
Не, не е любовта само ласки и страст, и задъхване на тела, лудо вплетени във едно нажежено кълбо. Отрезнеем ли бавно, подир тръпката вече заглъхваща, почва другата – мъчна и….
Петко Каневски – Опасно честно (поезия)
На Мая и чичо ѝ Никола Вапцаров [ad id=“263680″] Опасно честно е да бъдеш честен. Върхът на копието значи Свобода. Но Дон Кихот, безпаметно злочестен, днес в Идеала няма никаква….
Кирил Христов – Жени и вино! Вино и жени!
В сезона на празника на виното публикуваме стихотворението, от което фразата „Жени и вино! Вино и жени!“ е станала крилата. Да си припомним кой е нейният автор. [ad id=“263680″] Прости….
Неда Димова – Игри с живота (поезия)
Едва ли има къде да се скрия от живот погнал ме така, че забравям, каква съм фурия и преминавам неусетно прага. Коя ли чакра пришпорва ме сега та отлитам през….
Стайко Тополов – Оплакване на алкохолика (поезия)
Абе, то бива – бива, ама зидя ревнива ми е жената. Все се мръщи, когато от механата почерпен се връщам и стълбовете прегръщам. Из „Птици в нощта“