[ad id=“225664″]
* * *
Късно е.
Лети колата
по прашния път.
Гледам залеза
и тревога ме гложди:
да се върна ли?
Поглеждам кучето –
то нехае.
Кучето си е куче…
[ad id=“263680″]
А пък аз съм човек
и не зная дали
през нощта ще оцелея…
Поне една табела да има…
Само кървав залез.
И пустиня…
Безизходица. Безпътица.
Озарява ме
далечна светкавица.
Боже, не е ли
безпътицата
с най-много пътища?!
Из „Птици в нощта“
