Съвременното земеделие и развитието на селските райони в България са изправени пред редица предизвикателства, породени от интензивно променящата се бизнес среда:
- Пандемията свързана с COVID-19;
- Новите проекции на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз;
- Повишаващите се изисквания към качеството и безопасността на храните;
- Нарастващата нестабилност на селскостопанските пазари и др.
Изправени пред предизвикателства от подобен род, българското земеделие и селските райони имат нарастваща нужда от трансформация в посоки, като:
- Внедряване на нови ресурсно спестяващи и щадящи климата и околната среда технологии;
- Повишаване на степента на дигитализация в сектора;
- Развитие на кооперирането и сътрудничеството;
- Разширяване на иновациите;
- Подобряване на достъпа на земеделските производители до пазарите;
- Повишаване на производителността и ефективността.
Въпроси от подобен род не спират да вълнуват научната и експертната общност, ангажирана с проблемите на развитието на българското земеделие и селските райони. В контекста на желанието да се отговори на част от тези предизвикателства катедра „Аграрна икономика“ при Икономически университет – Варна, по повод своята 30- годишнина, организира и проведе на 18 юни 2021 г. съвместно с Асоциацията на земеделските производители в България международен научно-практически форум „Агробизнесът и селските райони – икономика, иновации и растеж“. Участието в конференцията беше присъствено и дистанционно.
В рамките на научно-практическата конференция учени и експерти от страната и чужбина дискутирана актуалните въпроси на агробизнеса и селските райони в няколко тематични направления:
- Устойчив растеж на агробизнеса;
- Иновации и конкурентоспособност на агробизнеса;
- Интегрирано развитие на селските райони;
- Европейски и национални аграрни политики;
- „Зелена“ икономика.
В събитието участваха над 70 академични представители на Икономически университет – Варна, Университета за национално и световно стопанство – София, Института по аграрна икономика при Селскостопанска академия, Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Тракийски университет – Стара Загора; Аграрен университет – Пловдив, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, изследователи от Румъния и Индия, над 50 представители на бизнеса и администрацията, в това число експерти от МЗХГ и ДФ „Земеделие“, Асоциацията на земеделските производители в България, Националната селска мрежа, Националната служба за съвети в земеделието, земеделски производители и др.
По време на пленарния панел проф. д-р и.н. Юлия Дойчинова (УНСС – София) акцентира върху регионалните диспропорции в развитието на земеделието и оформянето на два модела на земеделие – северен и южен, както и върху необходимостта от засилване на регионалните аспекти на националната аграрна политика. В доклада си експертите Таня Георгиева (Национална селска мрежа) и Ивайло Тодоров (Асоциация на земеделските производители в България) представиха задълбочена оценка на ефектите и положителните и отрицателните последствия от завишаване на агроекологичните цели в новата Обща селскостопанска политика. Д-р Вимал Чандра (Siddharth University, Индия) представи актуални въпроси за устойчивостта на иновациите в агробизнеса в световен план и отраженията им върху фермерите, а доц. д-р Мария Станимирова (ИУ – Варна) разви възможностите за изграждане на стратегия за интегрирано развитие на черноморски общини на основата на „син“ растеж.
В резултат на дискусиите се оформиха редица предложения към политиката за развитието агробизнеса и селските райони в следващия програмен период:
- Необходим е нов поглед в програмирането на националната аграрна политика, като се отчитат особеностите земеделието и селските райони в териториален план;
- Предвид завишените агроекологични изисквания в новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз се предполага допълнителна подкрепа на фермерите инвестиращи в щадящи климата и опазващи околната среда земеделски практики;
- Обективна е необходимостта от повишаване на равнището на подкрепа за податливи на риск отрасли като животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и други, които притежават висок потенциал за създаване на добавена стойност;
- Необходимо е стимулиране на внедряването на нови подходи за повишаване на качеството и за постигане на по-висока безопасност в рамките на агрохранителната верига.
Пленарна сесия на конференцията на Икономически университет – Варна.
Икономически университет – Варна
Източник: http://www.bta.bg/
