Както е известно, думата „дамаджана“ означава съд, представляващ голяма бутилка с кръгла форма. Той служи служи за съхраняване на течности, а също така и за ферментация на вино и бира. Обикновено отгоре има гумена или коркова запушалка. Обикновено дамаджаната е изработена от стъкло, а по-рядко от пластмаса. Средната вместимост е от 3 до 25 литра. В някои страни, сред които и нашата стъклото на дамаджаните е покрито с решетъчна плетка от тръстика, ракита или пластмаса.
[ad id=“225664″]
Откъде обаче идва думата „дамаджана“? Повечето хора смятат, те тя е с турски произход. Може би ще се изненадате, но тя е…френска. Защо тогава ви прилича на турска дума ли? Обяснението е просто – думата е дошла в българският език, преминавайки през турския.
Доказано е, че първоизточникът на думата е Франция, но как точно е възникнала не е напълно изяснено.
Повечето източници, смятат че думата идва от интересна история за една кралска особа.
През 1347 кралица Жана, понеже била принудена да напусне кралството си в Неапол, идва да се укрие в областта Прованс в Южна Франция. По това време настъпила буря. Кралицата се подслонила в малкото имение на майстор-стъклар в селцето Сен Пол ла Галин Грас и поискала да види производството на стъклени флакони. Притесненият стъклар духнал в тръбичката малко по-силно от необходимото. Така се образувала доста голяма бутилка с вместимост около десетина литра. Майсторът взел решение да започне да произвежда такива бутилки и предложил на Кралица Жана да ги нарече на нейната особа. Тя обаче проявила скромност и поискала съдът да носи името просто на една обикновена дама Жана. Така се получила и думата – на френски Dame-Jeanne. Майсторът решил да облече голямата бутилка с плетена кошница от ракита, за да я предпази от счупване.
Според други източници наименованието на съда се е появило, поради приликата му с женската фигура – от тук е дама (Dame), а Жана (Jeanne) (буквата „д“ в българската дума е дошла от турския вариант) е популярно френско име – дама Жана, или просто госпожа Жана.
