Йордан Пеев: От всичко, най- богата е пръстта: Родилка и Вдовица без умора…
Порядък Аз не направих никога така, че пълна зала да взривя с аплаузи или стадион да вдигна на крака, и изнурен сред громолите лазех. След сянката на думите във мен….
Порядък Аз не направих никога така, че пълна зала да взривя с аплаузи или стадион да вдигна на крака, и изнурен сред громолите лазех. След сянката на думите във мен….
Старозагорският поет Йордан Пеев ни кара осъзнато да направим своя избор в неделя, 27 октомври. Той искрено се надява да се намери все някой, който „да нагази в мръсното и….
По повод прочита на негово стихотворение от българско дете, живеещо в Неапол, старозагорският поет Йордан Пеев в отговор написа много емоционални думи в мерена реч. Момиченцето се казва Алесия Цветомирова….
В деня на Поезията, преди да завалят предизборните обещания от всички, засилили се към властта в предстоящите местни избори, нещо от мен, което да им напомня, че България е кауза….
СЛЕД ЛЮБОВ на Тони Сърцето след раздяла тъй боли, че иде ти с ръце да го извадиш и да го хвърлиш в четири страни, за да не ти тежи и….
БЕЗИМЕН Така да те обичам, че ако си отидеш, без теб ще бъда Никой! И като стих без име след сенките ще тичам с надежда да те стигна. И в….
*** От гмуркане в дълбокото море очите ти са станали зелени. Косите ти са с дъх на водорасли и с люспите на риба е душата ти. Поглеждаш ме…И виждам само….
. . . Един до друг вървим, а празно помежду ни и свъсено мълчим като ъгли в окръжност. И уж съм ти любим, и ти си ми любима, а заедно….
ПРОВИНЦИЯ Небръснати мъже. Жени по чехли, отскочили за миг до магазина. Живот без лабиринти и вълшебство. Студени вечери. Протяжни зими. Премръзнал влак. Дими зад хълма селото. Тревясали пътеки между гробове,….
„Обичам те!” – какви банални думи, но само те успяват да открият душата ми, като вълче изгубена, което вие в тъмната кория. И само те успяват да лекуват, туй дето….
Атипично В копнежните очи на детелини с четирилистна нежност те очаквам, страхувайки се да не се разминем! Единствено не ме подмина мрака… И троскота край мен в зелени мрежи с….
Ти ли си, Йово?!…Познах те по ножа, с който превърна ръцете си в снопи. Помня безногата ти, сляпа кожа как се сбогуваше бавно с живота! Пак ли дошъл си за….