Рая Горанова Гънчева – Кон (поезия)
Имам кон като бонбон. Скача по храстите, не помагат шамарите. Но си обичам моя кон – същински бонбон.. Из „Птици в нощта“
Имам кон като бонбон. Скача по храстите, не помагат шамарите. Но си обичам моя кон – същински бонбон.. Из „Птици в нощта“
[ad id=“225664″] Баба реже лук и ми казва: „Бягай от тук! Защото много люти. Ще ти залюти. Марш в хола!” Ще стоя! Ще стоя тук на пук на този парещ….
Отмина лятото и пак се върна с есенен калпак. Звънна весело звънчето пред училищния праг. Звъни звънче! През есента, звъни през зимата звъни – докосва този звън сърцата и носи….
[ad id=“225664″] В България се проснал великан. И името му е Балкан. Стърчат над него сивите скали. Летят над него гордите орли. Мълчи потайно старата гора Притихва плахо малката сърна…..