[ad id=“225664″]
Тук дишат българските къщи.
И българският дух е жив –
разпъван някога на кръста,
той пак е жизнен и красив.
От старо време е оставял
животът своите следи –
пътеки трудни е проправял
и вдигал къщните стени.
Любов и весела гълчава
познават къщите добри.
Те имат спомени за слава –
и лоши спомени дори.
Но дишат българските къщи.
Боженският им дух е жив!
Тук с огън в обич си покръстен,
тук просто чувстваш се щастлив!
И вечна да е тази слава,
селото нека да блести –
духовна българска държава
с венец от здравец и лъчи!
Из „Птици в нощта“
