Хазяйката ми се обади по телефона да ми каже, че ме е сънувала как месим тесто и правим козунаци. Беше много пестелива в обясненията, защото не си спомняше съня в детайли. По-късно отново ми се обади да каже, че си е спомнила много по-ясно съня. Не сме месили козунаци, а сладки и курабийки и сме били забравили бакпулвера, заради който след това се наложило да премесваме тестото отново.
[ad id=“225664″]
Трябва ли да обръщам внимание на този сън и какви знаци за мен или за нея дава? Интересното е, че сънят е бил сънуван в деня на шестмесечната панихида от смъртта на неин братовчед. Той почина в България, в дом за възрастни хора, по подобие на нейния брат.
Този човек нямаше други живи роднини освен нея и сина й. Тя е във Франция, синът й – в Китай. Тя си дойде за погребението му, но синът й не присъстваше. Не отбелязаха панихидата в София. Може би е направила нещо в Париж, раздавайки храна между приятелки? Дали има връзка между съня и деня на панихидата? Познавах бегло този човек. Виждала съм го два-три пъти на нейни рождени/именни дни, когато ги е празнувала у дома си в София и е събирала хора в тесен кръг. Разговаряла съм с него, той беше интересна личност, електроинженер и домоуправител. Обичаше да разказва интересни истории, но общуването ми с него е било само в рамките на тези няколкочасови гостувания. Трябва ли аз да раздам храна за „Бог да прости“?
[ad id=“218001″]
Алена отговаря:
Не помня да си споменавала какви са отношенията ти с твоята хазяйка, имаш ли роднинска връзка с нея или просто сте се срещнали, като си станала наемател на част от нейното жилище. Ако нямате роднинска връзка и с допълненията ти към съня, който тълкувах в рубриката, месенето на курабийки има още едно значение: не е изключено тя скоро да напусне зримия свят, защото има да разплаща карма с брат си и братовчед си, особено ако не го е почела уважително при кончината му. Теб този сън те засяга в частта, която тълкувах в рубриката за сънища.
При липса на роднинска връзка, каквито и близки отношения да имате и както да ти е харесвал починалият й братовчед като интелект и умения да разказва увлекателно, не си длъжна да раздаваш за „Бог да прости“. Ако помниш, говорихме същото и за посещенията на гробни места на известни хора, с които нямаш общо, но отиваш от любопитство, уважение или интерес. Тук е същото – след като тези хора са ти бегли познати, но имат живи роднини, те са длъжни да правят както помените, така да ги почитат на задушниците, без значение в коя точка на планетата живеят. По отношение на панихидата нека припомня, че хора, които често посещават гробното място на починал човек, не му правят добро. Ако държат да го почитат до 40 дни, 3, 6, 9 месеца или година, могат да палят свещичка в дома си и да споделят част от вечерята си в малка чинийка с Душата на този, когото почитат. Обичайно е първият помен да е за 40 дни, а след това за година. Дори не е нужно да се правят всички помени, но на задушниците е редно да се ходи на гробното място, но не
ти да ходиш, а неговите близки роднини.
Не си товари психиката с ненужни притеснения заради различното виждане по въпроса на твоята хазяйка, което граничи с оправдание.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
