С други думи – за трите политически театъра, които ни играят от известно време, некадърно, но пък с ентусиазъм и мечта за поне м-ъ-ъ-ъ-ничка политическа победа. Истанбулската конвенция се оказа много благодатен сценарий, подлежащ на различна режисьорска обработка. Сценаристът – Съвета на Европа позволи това, допускайки глупава грешка, или пък убеден, че ние сме глупави. Кое от двете – още не е ясно. Сега се оправдава с превода. Може и така да е, само че и добрият, адекватен превод на толкова важен документ, пак е негова работа.
Щяхме да сме безкрайно глупави наистина, ако не забележим, че понятието „социален пол“ няма никаква работа в документ, защитаващ жертвите на насилие. Жертвите на насилие трябва да са защитени без значение от кой пол са и на каква възраст, но да – статистиката показва, че най-често това са жени и деца, заради обикновено по-малкият им ресурс на физическа сила за самозащита.
После ни бе обяснено, че става въпрос не за социален пол, а за социални роли. Това, обаче, е съвсем друго нещо – и да, обикновено консервативно-патологичното възприемане на социалните роли, е в основата на насилието към жени и деца. Но, ако това е адекватният превод – сега вече щял да е такъв, защо управляващите ни вкараха в дивашки дискусии за трети пол и гей бракове преди да поискат този превод? Отговорът е само един – от арогантност, от вътрешна убеденост, че могат. Не ми се ще да мисля, че просто не са прочели текста.
Подцениха страха на българина от всичко, което би могло да подложи на съмнение мъжеството му/женствеността й – та това са наши поводи за гордост, досущ като древната ни история, защото със съвременната и с личностното си развитие и реализация, не сме сигурни, че се справяме, та да се гордеем с тях.
Само като мярна тази грешка на управляващите, опозицията я „захапа до кокал“. БСП скокнаха, та чак забравиха, че евродепутатите им са я подписали същата тази декларация отдавна, пък и тя по същността си е творение на евролевицата. Сега няма да влизаме в коментар колко ни е лява левицата в България.
ДПС пък веднага пуснаха напред мюфтията, който обасни, че при тях проблемът с насилието бил решен веднъж завинаги от Корана, та от конвенции и закони, нужда нямали.
За патриотите е ясно, нищо че са от властта, за воеводите джендър е понятие – обида. В Стара Загора чак се възправиха с гняв към проект на фондация за джендър образование, която и досега си е работила съвсем добре срещу насилието в училищата. И между другото – всички тези политически дами и господа прекрасно знаят, че джендър образованието няма нищо общо с гей браковете и парадите. Означава равенство – равенство по пол, вероизповедние, социална роля и т.н. Методи за работа, изграждащи съзнание за уважение към личността на всеки човек. Кое му е лошото? Ами и на мен лично гей парадите ми идват вповече, защото ги приемам не като борба за права, а като унизителна демонстрация на проста сексуалност, без значение каква, но пък винаги ще се прекланям пред гения на Фреди Меркюри и ще ме е гнус от простака, искащ си ракийката и салатката с юмрук на масата, нищо че се мисли за мъжкар. Ще уважавам личностите за таланта, постиженията и полезността им, и ще се опитвам поне в личния си живот да оставам по-далеч от индивидите, чието единствено качество е пола. Определено казвам на децата и внуците си – момчета и момичета, а не ТО, но пък работя за това да са Човеци, а не биологична единица. Пак опираме до мярката. И до невежеството, на което разчитат политиците.
Кофти театър беше това с Конвенцията – ни един „кадърен актьор“ или „режисьор“, пък и сценарият – сбъркан. А можеше да бъде нещо красиво и стъпка напред в борбата с насилието – само преди два дни се самозапали поредната пребивана редовно от мъжа си жена.
И да имаме наши си закони, но няма кой да ги прилага. Следователно нямаме.
Другата политическа постановка е „битката“ за Пирин. Там едни „зелени“ си протестират по принцип, срещу нещо, което твърдят, че и те желаят. Желаят, ама се съмняват, въпреки представените им достатъчно на брой доказателства, че опасенията им са безпочвени, най-малкото, защото проектът е прекалено публичен и пред очите на цял свят, та няма как да се мръдне в грешна посока. Не е ясно колко хора успяха да разберат, че въобще не става въпрос за Пирин, нито за зелени, а за преброяване на евентуален електорат от страна на поредната нова десница, обединена в преброяването с една ляво-дясна (да не се разбира в никакъв случай като центристка) млада партия.
Между другото, преброяването не е обнадеждаващо за тях.
За вота на недоверие даже няма да пиша. Всеки моли за внимание по различен начин. Политиците и те са хора.
