Не преценила правилно скоростта
За работещите през 70-те и 80-те години на миналия век в старозагорските районен и окръжен съд имаше един зловещ, всевиждащ прозорец в съдебната сграда, намираща се на ул. “Кольо Ганчев” № 62.
Прозорецът на втория етаж с южно изложение, точно над входа на сградата, беше в кабинета на председателя на Окръжния съд.
Стефан Саранеделчев: Какви ръце здрависва адвокат Крачанов?
Всеки, който по една или друга причина се е случвало да закъснява за работа, за да избегне евентуалният председателски взор, следящ от прозореца за спазване на трудовата дисциплина, се стремеше да бъде извън обсега му. Това можеше да стане като откъм ул. “Неделчо Николов” (сега ул.“Свети княз Борис“) през тесен проход от западната страна, а след това от северната страна на стоматологична поликлиника се правеше обход.
Да, но вероятно в един момент това се подразбра от председателя и под негово давление проходът бе затворен. Какви са последиците от това би могло да се разбере и от писмено обяснение, дадено от младши съдията Ралица Димитрова Генчева (1959 – 2009 г.), запазено в архивите на съда:
“Другарю председател, по повод закъснението ми за работа на 03 април 1983 г. обяснявам следното:
Тази сутрин закъснях за работа с три минути, тъй като не съм преценила правилно скоростта, с която е трябвало да се движа, за което много съжалявам. За в бъдеще ще предвиждам по-голям интервал от време
за придвижването ми до местоработата.”
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев – казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора, откъдето са и интересните истории, разказани в книгите му. Четете ТУК
