Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
През последната година в България започна целенасочено да се размива границата между „ляво“ и „дясно“, което даваше насоки както на политиката, така и на икономиката. Започват да се отварят пространства за нови политически проекти, като най-вероятен изглежда един про-президентски проект. В ситуацията на България – със слаби институции и слаба партийна система – това крие много рискове от бъдещи авторитарни действия. Това каза Боряна Димитрова, управител в социологическа агенция „Алфа Рисърч“, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „Светът е бизнес“.
„Много е трудно да се каже дали може да възникне нов десен или ляв проект. Има желание в политическите актьори да лансират и нови проекти. Може би най-близко до евентуална реализация би било един тип про-президентски проект, който може да не бъде официално именуван като такъв, но който да започне да функционира като една основа за политически проект. Това ми се струва най-близко до намеренията и до оптиката, която виждам в подобни действия“, изтъква Димитрова.
По нейните думи започват да се тестват обществените нагласи в посока президентска република. Това, според Димитрова, може да се види в прехвърлянето на правомощията за назначаване на ЦИК на президента, приписването на повече функции, а „два месеца по-късно виждаме, че тази теза започва да се налага и от кръгове от анализатори близки до президента. Те казват: Има блокаж в българския парламент, партиите стават все по-слаби с все по-малко доверие, затова нека да търсим друг изход в президентската република.“
Ако не бъде съставено правителство в рамките на настоящия парламент, служебният кабинет ще трябва да проведе и парламентарни и президентски избори с „доста неясноти“ по различните кампании, изтъква гостът. Освен изходът на президентските избори, друг голям залог е „кои биха били икономическите и политическите кръгове, които биха се възползвали от едно бързо съставяне на правителство или респективно нови избори.
В момента нито една политическа или икономическа група не се чувства нито достатъчно силна, нито достатъчно слаба – този взаимен блокаж води до неизлъчване на правителството, посочва Димитрова.
Според нея самата категория на служебното правителство е екзотична в европейската политическа практика – това е изкуствен конструкт, създаден за нуждите на много ранната демократична практика в България., коментира Димитрова.
Приемането му като редовно, „може да създаде допълнителни затруднения пред създаването на едно нормално правителство“, добавя експертът.
Има няколко мотива, които стоят зад идеята служебното правителство да продължи работа с някои от следващите мандати, смята Димитрова.
„На първо място е патовата ситуация за излъчване на правителство“ от втори краткосрочен парламент. Ситуацията е „да вземем едно готово правителство и да го обявим за излъчено от парламента. Обаче Конституцията сериозно разграничава функциите на парламента и президента“, подчертава Димитрова
Според нея това може да доведе до нови спекулации за опити за засилване на правомощията на президента.
Целия разговор може да намерите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
източник https://www.investor.bg/…………
