Крим може или да разпали ядрен конфликт, или да го потуши

Крим може или да разпали ядрен конфликт, или да го потуши

Крим. Снимка: Архив Ройтерс

В последните седмици Западът анализира и се опитва да оцени доколко реални са заплахите за използване на ядрено оръжие от страна на Кремъл, пише Financial Times. На този етап експертите смятат, че опасността е минимална – Москва би използвала оръжие само ако почувства реална опасност за своята териториална цялост.

В годините след Втората световна война ядрената заплаха означаваше директен сблъсък между войските на СССР и на НАТО. Но въпреки военните конфликти по света, в които участваха двете страни, директното противопоставяне беше внимателно избягвано. Това е и една от причините ядрено оръжие да не бъде използвано от 1945 година насам.

Още по темата

За много военни анализатори заплахите на Москва днес са блъф, но ако войски на НАТО и Русия влязат в конфликт, ще бъде много трудно да се избегне ескалацията. Особено в Украйна днес – руската армия вече е отслабена след три месеца на активни военни действия, унищожено въоръжение и командни центрове и бази.

Друга заплаха може да се окаже украинската офанзива, на която сме свидетели в последните дни. Военните обаче се спират до връщането на окупираните от февруари насам територии. Властите в страната коментираха и публикуваха клипове на своите военни части, достигнали до руската граница в близост до руския град Белгород, но настъплението не продължава, защото Киев просто няма интерес от подобни действия.

Друг обаче е въпросът с Крим – полуостровът беше анексиран през 2014 година и Русия го вижда като своя изконна територия. До 1954 година, преди да бъде присъединен към Украинската съветска социалистическа република, Крим в продължение на два века е част от Руската империя. Полуостровът приютява част от руския военен флот и е стратегическа част от отбраната на Русия в Черно море.

Военните успехи в последните дни обаче насърчават Киев да опита да си го върне. В този дух са изявленията и на украинските власти, включително и на президента Володимир Зеленски, който в интервю за RAI 1 беше категоричен, че Украйна никога няма да признае Крим за част от Руската федерация. Нещо повече – връщането на Крим в Украйна ще сложи край и на възможността на Москва да заплашва територията на страната с далекобойни ракети.

Затова и базата в Севастопол, както и мостът над Керченския залив могат да се окажат примамливи цели за украинските военни.

Реално за заплахи за моста вече се заговори в Москва – очакванията там бяха за „провокация“ за Деня на победата (9 май). Това породи опасенията, че руският президент Владимир Путин ще обяви официално началото на война и масова мобилизация. Засега обаче това не се случи, а в своето приветствие на Червения площад руският президент се въздържа от каквито и да е било заплахи за разгръщане на военните действия.

Заради непрекъснатото говорене и заплахи с ядрените ракети, посланията на Русия на този фронт отслабват и за да има ефект от тях, Кремъл вече трябва да посочи изрично Крим като червена линия, от която не би отстъпил, коментират още експертите, цитирани от FT. Путин може да вдигне залога и отново да извади ядрената карта, надявайки се Украйна и Западът да мигнат първи.

При такава ядрена криза обаче политическите лидери вече ще бъдат готови на трудни компромиси. Ако войната приключи и руските военни вдигнат блокадите над украинските пристанища, Киев може и да бъде склонен на този етап да остави висящ въпроса със статута на Крим. За Москва това също дава коз за вътрешната публика – руските военни успешно са блокирали настъплението на НАТО и са запазили Крим. По този начин и двете страни могат да сложат край на военните действия без да признаят загуба.

А светът да потвърди изявлението, което и петте официално признати ядрени сили направиха в началото на годината – ядрената война никога не може да бъде спечелена и не бива никога да бъде водена.

https://www.investor.bg/

(Visited 101 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!