Юбилейна вечер „40 години спътници Интеркосмос България 1300“ организират в Стара Загора в четвъртък. Началото е в 18 часа, мястото Регионална библиотека „Захарий Княжески“, както ЗАРАТА съобщи вече. Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания за всички времена бе програмата „България – 1300“, осъществена през 1981 г. в чест на годишнината от създаването на българската държава.
Акад. Димитър Мишев е един от идеолозите за програмата наред с Кирил Серафимов, Митко Гогошев и Иван Кутиев, а осъществяването й е направено в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките.
Акад. Димитър Мишев е роден на 28 май 1933 г. в Ловеч. Неговото изобретение „Спектър“ работи дълги години на борда на „Салют-6“, „Салют-7“ и станцията МИР. Спектрометричният и навигационен комплекс „Фрегата“ е разработен под негово ръководство и работи на борда на станцията „Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник Фобос.
През 2001 г. Димитър Мишев стана десетият учен в света удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика „За съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки“.
Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, включително полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров.
„В практическия смисъл България стана на „ти“ с Космоса от първия ден от извеждане в орбита на първия изкуствен спътник на Земята. Това означава 4 октомври 1957 г. Ако говорим в план подготовка това означава август месец 1956-а, когато българските специалисти и учени бяха помолени от тогавашната академия на науките на СССР да подготвят необходимите средства за оптически и радио-наблюдения на полета на първия изкуствен спътник на Земята.“ Това казва академикът в интервю за филма „Капсулата“ на режисьора Петко Горанов през 1999 година.
Разкрива, че е следил всяка секунда от полета на Георги Иванов и Николай Рукавишников. „Единствено в този полет дотогава в космическата практика беше извършено преструктуриране на орбиталния отсек на космическия кораб „Съюз 33“. Това е една сложна задача, която се решава на Земята, но за първи път тя беше решавана в Космоса. Условията на полета налагаха някои апарати и системи да бъдат изхвърлени с цел да се осигури безопасното завръщане на космонавтите“, обяснява Димитър Мишев.
Ученият е академик на четири академии: Международна академия по астронавтика, Париж (1984), Българска академия на науките (1995), Международна инженерна академия, Академик (Действителен член на Международната Академия на Науките на Европа и Азия) на IEAS (1996).
Освен с изучаването на Космоса акад. Серафимов се занимава и с телевизионни разработки. В България, той става един от бащите на цветната телевизия. Автор и съавтор на 66 патента и изобретения.
Акад. Димитър Мишев си отива на 69 години на 13 февруари 2003 година. Посмъртно е удостоен с Орден “Стара планина” I степен за изключителен принос за развитието на космическите изследвания.
Близо 40 години е преподавател и лектор във ВМЕИ София и Варна, Минногеоложкия институт в София, Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин” в Москва, Пловдивския и Софийския университети. Доктор хонорис кауза на СУ. Доктор на науките. Академик на четири академии: Международна академия по астронавтика, Париж, Българска академия на науките, Международна инженерна академия, Евро-азиатска академия на науките.
Една от големите мечти му мечти е „един ден на науката у нас и на тези, които се занимават с нея, да бъде отделяно необходимото внимание, стимулиране и финансиране“.
