ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Днес” от брой 3 – 4, 1990 г.
Четиво с продължение
БАНКЕРЪТ-ПОЛИТИК
„КОГАТО ВИДЯХ В С. ЛИТАКОВО НАТЪРКАЛЯНИ ТРУПОВЕ ПРЕЗ МАЙ 1944 Г., РАЗБРАХ: ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО ЩЕ ПАДНЕ” – АТАНАС БУРОВ
-Г-н Буров, кои от военните ви се представиха най-напред?
-Като поех надзора на военното министерство, аз фактически станах военен министър. Извиках началник-щаба на войската ген. Трифон Трифонов да ми се представи. Като влезе при мене огледа целия кабинет, бюрото ми, полилеите.
-Какво правиш?
-Проверявам инсталацията.
-Каква инсталация?
-Подслушвателната. Тук някъде е монтирана подслушвачка от д-р Вернер (говореше за Делиус, който ръководеше германското военно разузнаване в София).
-Ако – казах му – до два часа не махнете всички подслушвачки, ще те уволня…
Поканих ген. Лукаш, който бе главен експерт на българската армия, и го попитах.
-Кажете ми, ген Лукаш, как е положението в армията?
-Плачевно.
-Хляб ли не достига?
-Чух не достига…
-Ако сега – казвам – обявим война на Русия, кой ще отиде да се бие?
-Никой.
-И вие ли!
-Нито аз, нито моят син, нито вашият син… Народът е против нас, г-н Буров. Ние сме скъсали с народа и народът скъса с нас.
-И какво още ви каза Лукаш?
-Настоя да бягам, да се спасявам. Аз обаче останах. Извиках регента ген. Михов. Нищо, че бе регент, той дойде. Извиках го на почерпка. И му доверих, че искам да бягам… Но не от България, а от Министерския съвет. Той бе простоват. Веднага налапа и попита:
-Кога ще си подадете оставката?
Скочих. Хвърлих пурата – знаете, че пуша пури само в присъствието на по-нискостоящите от мен, и му изревах:
-Вън!…
Той онемя.
-Вън, животно! – викнах. – И тебе ще изгоня от регентството.
Изгоних го и отидох при княза. Разказах за срещите си с тримата генерали. Князът наля вермут, подаде ми чашата и рече:
-Г-н Буров, да знаете, че така като мене някога се е гърчил цар Иван Шишман.
Излязох от княза. Георги Чалбуров от Хасково, крупен тютюнотърговец, ми каза:
-Тютюните са бити…
Тогава вече разбрах, че моята е изпята… За пръв път се почувствувах стар и безсилен. Германците бяха влезли в преговори с Богдан Филов още на 1. ІХ. 1944 год., след като разбрали, че тук не могат да се бият. Искали да им се предаде Пета армия и Първи корпус – около 200 000 войници, за да не се бият на българска територия. И Пета армия бе продадена чрез ген. Кочо Стоянов, който я бе командувал. Това бе третият удар за мене. Като узнахме за предателството на Филов , аз отидох при него. Хванах го за хавлията и го раздрусах.
-Филов, кой ти позволи да продаваш армията?
Бяхме само двамата. Той падна на колене. После стана и ми отговори, че е решение на княза. Обърнах се и излязох. Отидох при княз Кирил. Той, разбира се, отрече всичко. Отрече се и от Филов. Ние бяхме в обкръжение. Тогава ми дойде на ума да се обадя на руснаците в легацията им, да поговоря с тях, да разбера какво мислят да правят. Споделих това с княза. Той ме посъветва: „Сондирай мнението им за една евентуална замяна на Муравиев с Мушанов”.
-Но тук идват руснаците…
-Руснаците ще заемат Северна България, англичаните – Южна. Ние ще отидем при тях. Балканът ще бъде границата…
-Г-н Буров, можеше ли да се направи нещо, ако не бе 9. ІХ. 1944?
-Можеше.
-Какво?
-Гражданска война… Исках нещо да направя, да спася каквото мога, но нищо не се получи… Вашата сила, на комунистите, идваше… Идваха шумкарите… Идваше Червената армия. Войската беше с нея, а ние с никого.
-Кои бяха маята на вашата власт на 2. ІХ. 1944 г.?
-Единият бе князът, другият бях аз… Останалите нямат значение.
-И все пак кои бяха те?
-Тримата регенти и Муравиев. Но те, като изключим Филов и княза, бяха посредствени хора. Особено Михов. На тях не можеше да се разчита. Аз знам едно: когато човек се бори за нещо, той се бори преди всичко за себе си. Децата му да са добре. Той да е добре. Така се борех и аз. Защото видях, че потъне ли корабът, дойде ли на власт правителството на ОФ, с нас е свършено.
-Кой е бил в България измамен политик?
-Всеки един. Аз най-много, защото се излъгах само веднъж и тая моя грешка се оказа фатална.
-Коя е тя?
-Че не влязох в ОФ, когато ме поканиха.
-Кой ви покани?
Д-р Иван Пашов.
-Как стана това?
-Питайте него. Той ще ви каже. Дойде при мене и каза: „Има само един път за България. Да се обединим всички, които сме против Германия, против фашизма. А вие сте идеологът на фашизма. Нека видят, че идеологът е отчаян и станете министър на нашето правителство. Министър на външните работи. Аз отказах. Сгреших. А втората ми грешка бе, че станах министър в кабинета на онова говедо Муравиев… Всеки народ заслужава правителството, което има в момента. Това е повеля на историята. Няма случай, когато на даден народ стои начело правителство, което не му е лика-прилика. Те са неделими. Днес имате комунисти в правителството – това е повеля.
-Чия повеля?
-На историята.
-Искате да кажете, че и девети юни беше повеля?
-Да, повеля. Това правителство трябваше да падне и то падна. Аз като видях как режат главите на първите духовни водачи на България в Търново през 1922 г., разбрах: повелята на историята е да падне Стамболийски. И той падна. Когато видях в село Литаково натъркаляни трупове през май 1944 година, отидох народно да ги видя, аз разбрах: това правителство ще падне. И то е повеля на историята. Аз исках да видя докъде ще стигне Кочо Стоянов и му казах тогава: „Ти ще свършиш зле. Който коли, ще го колят. Който убива, ще го убиват.” Той не ме разбра. Ние през 1927 г. дадохме право на комунистите да гласуват. И те гласуваха. Вкараха депутати в парламента. Ляпчев искаше да ги касира. Аз казах: „Не, оставете ги!” Защо да настървяваме хората? Политикът успокоява – той не настървява. Защо презирам аз Цанков – той само настървява!
-Г-н Буров, защо не се споразумяхте с Цанков?
-Как можеш да се споразумееш с окървавен човек? Той бе разделил властта на периметри. На себе си бе оставил банката, на Ванче – тютюните( на Тодор Александров – хазарта… Но аз се пазех като от огън от едно – от убийствата. Няма смисъл да се убиват хора… През 1926 г. аз повалих Цанков, защото спечелих армията, която той напусна. Армията не кла през 1923 г. Клаха шпицкомандирите… Армията остана настрана. Аз я възпрях…
-А как обявихте на Цанков, че е свален?
-Той го разбра.
-Кога?
-Когато министър Янко Стоенчев подаде оставката си.
-Но той можеше да не я подаде…
-Не можеше. Защото като министър получаваше 20 хиляди на месец или по 240 хиляди на година. Аз му дадох наведнъж два милиона лева. Той нямаше накъде да шава… Ние не сме светци. Но и вие, комунистите, ще теглите като мъжки магарета от тази власт. Ще разберете – едно е да се дрънка от трибуната на опозицията, а друго е да се приказва от позицията на властник. Всеки може да критикува. Малко са тези, които могат да градят. Вие, комунистите, ще работите за трима, ще храните петима, ще ви критикуват стотина… хиляди… и накрая пак ще бъдете криви. Запомнете това от мене – вие като сте на власт, най-голяма грижа ще ви отворят не гладните, а бездарните. Защото гладния можеш да го нахраниш, бездарния не можеш с нищо да го наситиш. Той е ненаситен като ламя, като вълк. И е хитър правопропорционално на бездарието си… Затова която власт умее да се отърве от безделниците и бездарниците – тя е силна. Която не успее – тя е слаба.
(Край)
Банкерът – политик – продължение
