Ако избързаме с прехода към водорода и се окажем в ситуация, където не можем да произвеждаме енергия, тъй като е станала много скъпа, то в крайна сметка Европа няма спечели нищо от това. Това мнение изрази в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ Боян Рашев, управляващ партньор в Denkstatt България. Той се позова на изказване и на директора на Mеждународната агенция по енергетика (MAE), който предупреди, че ранният старт при водорода може да не сработи в полза на ЕС.
През тази година беше обявено създаването на над 200 нови проекта в световен мащаб, свързани с водород и 55% от тях са в държавите от ЕС, коментира председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при откриването на Седмицата на водорода в Брюксел.
Със своето изказване тя потвърди желанието на общността да бъде лидер по отношение на водорода, сочен за ключов при зеления преход. Урсула фон дер Лайен заяви, че ако искаме да постигнем климатичните цели, трябва да увеличим производството на зелен водород до 10 милиона тона годишно до 2030 г.
Според Боян Рашев в областта на водорода се инвестира основно в електролизите, както и в технологии за съхранение и пренос. Важно е да се отбележи, че в момента водородна икономика и инфраструктура няма – това е пионерство от страна на ЕС.
„Опити за навлизане във водорода не се правят за първи път. Япония направи подобни крачки през 90-те години, които не бяха успешни. Не е случен фактът, че по-голямата част от проектите с водород са в Европа, тъй като именно тук има политическа сигурност за тези инвестиции, като зад тях има и финансова подкрепа“, поясни експертът.
По думите му, ако Европа иска да постигне целите на Зелената сделка, трябва да намери начин да декарбонизира напълно енергийното потребление.
„Електроенергията няма как да измести въглищата или природния газ във всеки един сектор. Така Европейската комисия е решила, че водородът е начинът. Пред това обаче, има редица технически проблеми и самият процес е скъп. Не е реалистично в следващите десет години да бъдат реализирани всички тези проекти“, смята Боян Рашев.
Водородът се използва в различни индустрии, основно в рафинериите и се произвежда от природен газ. Идеята на Европейската комисия е от излишната енергия от ВЕИ през електролиза да се произвежда водород, който да измести природния газ. Водородът гори при 2800 градуса по Целзий, докато природният газ при 1800 градуса по Целзий. Това означава, че където и да се използва водород като крайно гориво, трябва да бъде променена инсталацията, така че да издържа на много по-висока температура.
Амбицията на Брюксел е цената на зеления водород до 2030 г. да намалее до 1,80 евро на килограм, като в момента тя е между 2,50 и 5,50 евро.
„Доклади на различни компании показват, че зеленият водород е многократно по-скъп. На практика Европейската комисия казва, че природният газ е много скъп и затова можем да минем на водород. Не е възможно това да се постигне. Цената на производството на водород може да стане по-ниска през електролиза и чрез ВЕИ само ако цената на енергията от тези ВЕИ-та е отрицателна. Това е постижимо чрез отварянето на повече ВЕИ централи, смята Боян Рашев.
Какви промени в бита ще настъпят при преминаването към енергия от водород? Използва ли се газопреносната инфраструктура за водород? Колко е дълъг пътят към нулеви емисии? Какви могат да са последствията от форсиране на енергийни проекти с водород?
Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.
източник https://www.investor.bg/…………
