Представете си училище, което остава без директор. Конкурсът за нов отнема време и трябва да се назначи заместник.
Но има специално правило, според което заместникът може да се избере само между десетима учители. Оказва се, че те имат общ политически интерес извън училището. Той вероятно ще повлияе на управлението им и на избора на нов директор.
Ако пък всички откажат или не могат да заемат поста, училището ще изпадне в безизходица и няма да има кой да го управлява.
По подобен начин изглежда политическата ситуация в България сега, след като управляващите от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ се скараха. На хоризонта чакат предсрочни избори за парламент. Ръка за ръка с тях върви назначаването на служебно правителство, което да ги организира.
Дотук се стигна, след като двете формации не успяха да изпълнят споразумението си: 9 месеца да има премиер от ПП-ДБ, а още 9 – от ГЕРБ.
Николай Денков от ПП-ДБ отчете своето време на поста и подаде оставка. Трябваше да има ротация с ново правителство, но ПП-ДБ и ГЕРБ не се разбраха какво да е то. Затова и двете формации върнаха неизпълнени мандати за кабинет.
Липса на кабинет означава предсрочни избори. Изборите означават служебно правителство. През последните 3 години в България имаше 5 такива, назначени от президента Румен Радев.
Той избираше за служебни премиери свои приближени хора като Стефан Янев и Гълъб Донев. Но през декември 2023 г. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС приеха промени в Конституцията:
- президентът вече не може да назначи когото иска за служебен премиер. Той трябва да избере между онези личности, които заемат точно определени постове;
- парламентът няма да се разпуска, а ще продължи работа до избора на нови депутати.
Така се ограничава властта на президента, който досега можеше да управлява през служебните си кабинети и без парламент. Но изглежда, че промяната ще донесе и проблеми.
Хората, от които може да се избере служебен премиер, са свързани с ГЕРБ. Ако никой от тях не поеме поста или пък не се разбере с Радев, може и да няма кабинет. Тогава Конституцията не казва какво следва и може да се стигне до задънена улица.
Свободна Европа събра основните въпроси и отговори около бъдещата служебна власт.
Какво е служебно правителство?
За да има политика, трябва да има правителство. Когато парламентът не може да го избере, топката отива при президента. Той посочва служебен министър-председател, който прави служебно правителство.
Това правителство е временно и има ограничени права. Основната му задача е да организира нови избори за парламент, който да направи нов опит да излъчи редовен и по-траен кабинет.
Кой може да стане служебен премиер?
Президентът може да посочи за служебен премиер хора от следния списък, като се консултира и с партиите в парламента:
- председател на парламента;
- председател или зам.-председател на Сметната палата;
- управител и подуправител на Българската народна банка (БНБ);
- омбудсман или негов заместник.
Кои са тези хора?
Почти всички хора, които в момента са на тези постове, са свързани с ГЕРБ.
Председателят на парламента е Росен Желязков от ГЕРБ.
Начело на Сметната палата е Димитър Главчев, който е бивш депутат от ГЕРБ. Заместниците му са Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров. Кожарева е избрана на поста си по време на втория кабинет на ГЕРБ, а Тодоров е бивш икономически експерт към същата партия.
Управител на БНБ е Димитър Радев. Според информация на „Капитал“ той е най-приемливият кандидат за всички партии, но му предстоят задачи по евентуалното присъединяване на България към еврозоната.
Такива очаквания има и за заместниците на Радев – Петър Чобанов (доскоро депутат от ДПС), Андрей Гюров (доскоро депутат от ПП) и Радослав Миленков (определян като приближен до ГЕРБ).
Омбудсманката Диана Ковачева наскоро беше избрана за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Затова няма как тя да стане премиер.
Остана нейната заместничка Елена Чернева-Маркова. Тя не е публично свързана с партии. Тази сряда обаче Маркова подаде оставка от поста си.
Официалното обяснение са „лични причини“, но оттеглянето ѝ може да е свързано с нежелание да поеме отговорността да оглави служебен кабинет или пък с външен натиск да не го направи.
Могат ли те изобщо да са на премиерския пост?
Има законови пречки пред някои от изброените хора да заемат премиерския пост.
Законите за Сметната палата, БНБ и омбудсмана казват, че хората на ръководни постове в тези институции не могат да заемат други държавни длъжности. Не е ясно дали ако някой от тях стане премиер, ще излезе в отпуск, или ще трябва да напусне.
По принцип парламентът може да промени тези закони, но засега не се е задействал.
Може ли да няма служебно правителство?
Изглежда, че има такава възможност – просто защото не се знае какво предстои, ако процедурата не мине успешно. Например, ако всички изброени хора откажат да заемат поста на служебен премиер.
„Това е задънена улица“, каза в интервю за Нова телевизия конституционалистът Пламен Киров. „Ако всички откажат, има конституционна криза.“
Има и друга мъглива хипотеза: да се назначи служебен премиер, но министрите, които той подбере, да не се харесат на президента Радев. Тогава той може да откаже да подпише задължителния указ, с който служебното правителство започва да управлява. В Конституцията не пише какво следва, ако това се случи.
Ще попречи ли това на изборите?
Назначаването на служебен кабинет и свикването на предсрочни избори са взаимно свързани.
Според някои конституционалисти, ако няма кабинет, не могат да се свикат и избори. По този въпрос няма единодушие.
Неяснотите по темата обаче може да повлияят върху определянето на дата за изборите. Повечето партии искат тези за парламент да се проведат едновременно с европейските избори – вероятно на 9 юни. В сряда обаче Радев каза, че „вече е късно за такава молба“.
Какво ще стане с парламента?
Той ще продължи да работи.
Досега при избор на служебен кабинет парламентът се разпускаше.
С промените в Конституцията той вече няма да спира работата си. Така ще могат да се променят закони и да се приемат нови. Депутатите вече могат и да ограничават дейността на служебните кабинети, но се бавят със създаването на такъв закон.
Какви са рисковете?
Да обобщим. Ако има служебно правителство, премиерът му най-вероятно ще е свързан с ГЕРБ. Ще има съмнения дали той обслужва партийни интереси, когато задачата му е да организира избори.
Съставянето на такъв кабинет може и да се провали. Ако Радев не одобри предложените министри или пък никой възможен премиер не иска да заеме поста, страната може да изпадне в безизходица.
