ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 70, 1990 г.
ТРЯБВА ДА СЕ ИЗСЛУША И ДРУГАТА СТРАНА
В ОТГОВОР НА МАТЕРИАЛА НА Д. ЙОТОВА „ХЕМ СЪДЕБНА ГРЕШКА, ХЕМ СВОЕВОЛИЕ” В БР. 65 ОТ 14 АВГУСТ Т. Г.
[ad id=“225664″]
Има такава мъдрост в римското право: „Трябва да се изслуша и другата страна”. И тъй като „Модно облекло” в случая се явява „другата страна”, то принудени сме да излезем в своя защита на страниците на в. „Септември”. Гражданството на Стара Загора ще остане с впечатление, че колективът на „Модно облекло” „шета на ината си” или просто за „разнообразие” е решил да се освободи от наемателите си от фирма „Свежест”. И заради това осъжда на „непочистване и измачкване” целия град и околните села.
В случая не става дума за разправия от субективен характер, а за нещо много по-сложно – екологическа непоносимост. Освен това ателието за химическо чистене на „Свежест” на бял. „Г. Димитров” № 130 не е единственото ателие в центъра на града. Има и на бул. „Руски”, улицата на услугите.
Със Заповед ІІ-29 от 28. 02. 1990 год. ХЕИ окончателно забрани дейността химическо чистене в сградата на „Модно облекло”. ЗАЩО?! Ателието на „Свежест” е точно над работническия стол и въпреки „затворения цикъл на производство”, непрекъснато има течове от химикалите, мазилката на тавана пада, а тъй като той е в подземието, се наслоява и тежка, неприятна миризма. Отваряме една скоба – стачното движение не повмина и нашето предприятие. Едно от изискванията на работниците бе – да се приведе в изпълнение арб. дело 414 от 1988 год. на ОДА – Стара Загора. Това наистина е странно за нашето законодателство – едно държавно предприятие да не иска да се подчини на съдебно решение. А правистите дали ще се засегнат от постановката, че „въпросното дело може спокойно да влезе в учебниците по право като класически пример за непрофесионално свършена работа”, е въпрос на професионалното им достойнство.
Все пак, защо журналистката не е намерила за необходимо да поговори с директорката на „Модно облекло” инж. Пенка Кръстева, нито с нейните заместници. Така или иначе, това е нейна гледна точка и за това се чувствуваме задължени да представим нашата „версия”.
През 1958 година шивашка кооперация „Колектив” със собствени средства построява сградата на бул. „Г. Димитров” № 130. Същата година се създава и „Модно облекло” с предмет на дейност – конфекция на детско-юношески облекла, шивашки услуги и химическо чистене с ателиета в града. „Свежест” още не съществува. През 1971 г., в резултат на държавно разпореждане за специализиране на предприятията, ТПК „Колектив” и предприятие „Модно облекло” се сливат, с произтичащите от това активи и пасиви, с въпросната сграда. Новото предприятие изплаща всички дивиденти и дялове на кооператорите от ТПК „Колектив”.
През същата година всички предприятия, които имат химическо чистене, се обособяват в едно ново предприятие „Свежест” на територията на бишвия Старозагорски окръг. В резултат на това, съгласно действуващите закони и разпоредби за екологична среда, поради работа с вредни химикали и вещества се построи нова сграда извън града. Така сегашната фирма „Свежест” няма нищо общо с шивашката ТПК „Колектив”, нито със старото предприятие „Модно облекло”. Поради тази причина „Свежест” от 1971 год. до 1988 год. плаща редовно наем за помещенията, които заема. Е, ако е считало това за незаконосъобразно, нима предприятието „Свежест” щеше да плаща наем за „собствената си собственост”?…
Едно от основните обвинения в материала във в. „Септември” е това, че предприятие „Свежест” работи за жителите на града и околните села. Предприятие „Модно облекло”, специализирано в конфекция за детско-юношески облекла, облича децата на цяла България. Затова преди две години, когато положението на работниците в „Модно облекло” стана почти непоносимо от изпаренията от ателието за химическо чистене, прекратихме договора за наем с фирма „Свежест” и заведохме дело в арбитража за освобождаване на помещението. По това дело Старозагорският арбитраж, след представяне на неопровержими доказателство, ни призна за собственици и прекрати нашия договор със „Свежест”. Оттогава вече две години, предприятието не се подчинява на съдебното решение. Едва преди няколко седмици най-сетне дойде съдия-изпълнител, по чието нареждане бе прекъснато елзахранването на ателието. Това не е произволна проява на ръководството на нашето предприятие, а акт на съдебно привеждане в действие на арбитражното решение.
По отношение притежанието на нотариален акт положението засега е следното – в България държавните предприятия нямат нотариални актове, а се вписват в „Държавни имоти” в общинските народни съвети.
Бяхме достатъчно търпеливи две години, за да изчакаме въпроса с ателието на фирма „Свежест” да се реши.
А междувременно предприятие „Модно облекло” се разрасна. Има нова техника от Япония и ФРГ, част от която стои по коридорите и е неизползваема поради липса на помещения. Работниците ни също работят в условия, които не покриват санитарно-хигиенните норми. Помещенията, които заема ателието на „Свежест”, на ни необходими за производство, а не по други причини. Затова от своя страна настояваме да ни бъдат освободени окончателно в най-скоро време.
Синдикален комитет при П „Модно облекло”
Председател Т. РУСЕВА
