Сергей Савелиев не прилича на човек, който е прекарал осем години в руски затвор и тайно е събирал видеоклипове с изтезания над затворниците.
31-годишният беларусин споделя пред BBC, че сега може да спи малко по-добре, за първи път от седмици. Той потърси убежище във Франция, след като избяга от Русия, страхувайки се за безопасността си.
Сега Савелиев свободно признава, че е бил човекът, който е предал повече от 1000 видеоклипа на руската правозащитна група Gulagu.net. Клиповете, които той прави, докато работи в затвора по време на присъдата си, предизвикаха възмущение в Русия, след като се появиха онлайн по-рано този месец.
Оттогава руските власти заявиха, че са започнали наказателно разследване за предполагаеми изтезания и сексуални посегателства в затворите и са уволнили няколко висши служители на затвора. А от Gulagu.net казват, че видеоклиповете не само документират побои, изнасилвания и унижения на затворници, но също така доказват ендемичния характер на малтретирането в затворническата система.
Избор между живота и смъртта
Савелиев започна да споделя видеоклиповете с активисти за правата на човека след освобождаването си през февруари тази година. В продължение на няколко месеца той изпраща стотици файлове.
Миналия месец той е спрян на летището в Санкт Петербург, докато пътува за Новосибирск. На гишето за регистрация мъже в цивилно облекло започват да го разпитват. Те му казват, че знаят всичко за кореспонденцията му с Владимир Осечкин – ръководителят на Gulagu.net.
„Казаха ми, че ме наблюдават от шест месеца. Заплашиха, че ще ме осъдят за предателство за 20 години“, казва Савелиев и допълва, че мъжете го предупредили, че ще „умре много бързо“ в затвора“. „Първо ще признаете всичко, а след това ще бъдете намерен мъртъв в килията си„, цитира ги той.
Предложението, отправено към Савелиев, е той да сътрудничи на разследването и да признае, че е бил част от събирането на доказателства, „дискредитиращи руската затворническа служба“ от „чуждестранния“ Gulagu.net.
В такъв случай той щял да се измъкне само с четири години зад решетките.
„Истинският избор беше между живот и смърт. Аз избрах живота“, признава Савелиев. Той подписва някои документи, с които се съгласява да сътрудничи с властите, а след това е пуснат да си тръгне. „Вероятно са мислили, че няма да се осмеля да избягам„, казва той. Но не са прави.
Савелиев наема микробус от Русия до Беларус и след това пътува през Тунис до Франция. Веднъж в транзитната зона на летище Шарл де Гол в Париж, той търси помощ от полицията.
„Те просто трябва да те разбият“
През 2013 г. Савелиев е осъден за престъпление, свързано с наркотици, на девет години затвор. Той избягва подробности, но казва, че случаят му е „тъжен и често срещан“. Мъжът е изпратен в затвора в руския град Саратов, известен с обвиненията за насилие над затворници.
Савелиев твърди, че бил жестоко бит веднага щом пристигнал. „Те просто трябва да ви разбият, за да покажат кой е шефът“, казва той. По-късно имал късмета да бъде забелязан като човек, който може да използва компютър и е доведен в офиса на затвора, за да работи като администратор.
„Беше много по-добре от това да се чудиш какво да правиш между храненията и да се опитвам да държа главата си надолу“, каза той.
Една от задачите му е била да преглежда видеозаписи от камерите на надзирателите в затвора. Скоро той осъзнава, че макар по-голямата част от записите да са нормални, документирайки обиколките на охраната из затвора, някои изглежда показват насилие над затворници и са дълбоко обезпокоителни.
„Не можете да си представите какво е“
Савелиев твърди, че изтезанията обикновено са били извършвани от други „специално обучени“ затворници и са заснети на камери, раздадени от охраната. Част от работата му била да изтрие някои от видеоклиповете, докато някои, твърди той, „бяха изпратени някъде другаде, може би на по-високи нива“.
Савелиев казва, че никога не е виждал лично този вид насилие, но видеоклиповете го шокират дълбоко.
„Всички знаем, че вътре има побои и изнасилвания, но не можете да си представите какво е, докато не го видите с очите си“, казва той. Отнема му известно време, за да обработи случващото се и да разбере какво да прави по-нататък.
„Видях едно видео, после друго, след това трето и четвърто, пето. Тогава реших, че ще започна да ги копирам“, разказва той. Първоначално Савелиев няма ясна представа какво да прави с видеоклиповете, но знае, че трябва да ги спаси. През 2019 г. той решава да събере видеоклиповете и по-късно да ги предаде на правозащитна организация.
Докато работи в канцеларията на затвора, Савелиев твърди, че е видял и многобройните оплаквания, свързани с малтретирането на затворници, които са го накарали да осъзнае колко широко разпространено е насилието зад решетките.
В началото на 2021 г. Савелиев разбира за Gulagu.net и чува Владимир Осечкин да говори в канала си в YouTube за насилието в затвора, включително в затвора, в който той лежи.
Това кара Савелиев да осъзнае, че може да има и други, които да работят отвътре и да пропускат информация до неправителствената организация. Знае, че неговите видео доказателства също ще послужат за тази цел.
Разсъждавайки върху фурора, предизвикан от изтичането му и разследването на руската затворническа служба, Савелиев заяви, че не е достатъчно да бъдат уволнени някои пазачи или да бъдат преместени в други затвори.
Той иска те да „обяснят защо са направили това, което са направили“.“Само тогава ще се почувствам по-добре“, казва той.
Видеото не е подходящо за лица под 18 г.
Източник: https://www.dnes.bg/……………
