Почти всяко действие на този ден има магическа и предпазна функция.Започва лятната половина на годината, която ще приключи на Димитровден.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.
На този ден в чест на светеца се коли първото родено през годината мъжко агне. На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол (символ на ситост и плодородие) и да хапне свежа трева – за здраве и младост при хората и обилна паша при животните.
Кръвта на животното се излива в реката, „да тече берекетът в къщата“.
Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести. С кръвта на агнето се мацват бузките на децата, за да са здрави и жизнени.
Костите на жертвата се заравят на място, „където не стъпва човешки крак“. Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки.
Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставят стрък коприва и клонка от глог. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие.
С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома.
Рано сутринта жени и деца берат по ливадите цветя, гороцвет, иглика, гергьовче .
С гергьовска роса се мият лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
Болните ходят и се къпят в „лява вода“ – там, където водата завива наляво – и се надяват на изцеление. Къпането в реката на празника предпазва от треска.
Против болки в кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка от ръж или ечемик.
Младите връзват люлки по дърветата. Добре е, ако се вържат на орехов клон.
Ако вали дъжд и се измият косите с дъждовна вода, ще порастат дълги и гъсти.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
Денят след Гергьовден се нарича Вранин и на него не се работи – да не кълват враните зърното и гроздето. През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените дрехи.
