Каква ще е Германия през 2025 година, когато ще си проличат дългосрочните последици от приема на стотици хиляди бежанци и мигранти? Експерти рисуват два възможни сценария: единият е оптимистичен, другият – стряскащ.
2015-а ще влезе в германската история най-вече като годината на бежанците. Годината, в която Ангела Меркел изрече паметното „Ще се справим“ и отвори границите на страната си. Годината, в която Берлин позволи на стотици хиляди хора да влязат в Германия.
Една година по-късно делникът в страната си остава що-годе същият, но в политически план е налице рязка промяна. Стреснати от успехите на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“, ХДС и ХСС се изпокараха, а все повече избиратели се обявяват твърдо против бежанската политиката на коалиционното правителство. Няма и следа от толкова възхваляваната „култура на гостоприемството“ – на преден план сега е настойчивото желание за ограничаване на бежанския поток. А под натиска от редиците на собствената ѝ партия Меркел се видя принудена да признае, че лозунгът ѝ „Ще се справим“ вече се е изпразнил от съдържание.
Накъде се е запътила Германия? На този въпрос се опита да отговори форум, организиран от мозъчния тръст „Алфред Херхаузен“. В рамките на конференцията, озаглавена „Германия 2025 – справихме ли се?“, експерти от света на политиката и икономиката представиха своите виждания за бъдещето на Германия. И развиха два възможни сценария – един положителен и един отрицателен.
Сценарий първи
Негативният сценарий звучи наистина стряскащо. Той рисува една страна, която с всички сили се опитва да се предпази от „ново преселение на народите“. В този сценарий вътрешната сигурност е най-дискутираната тема. По-заможните германци вече са се оттеглили в предградията на градовете, където живеят в добре защитени вилни квартали. Добре защитени са и приемните лагери за бежанци и мигранти, които се намират отвъд градската периферия.
Според този сценарий, през 2025 година Германия е една разделена, разпокъсана страна, населявана от враждуващи помежду си групи: средната класа, която силно се страхува да не изгуби благосъстоянието си, елитът, който нехае за проблемите на мнозинството, и отчаяната, лишена от всякаква перспектива долна прослойка, разпадаща се на все повече изпълнени с омраза групировки.
В резултат от всичко това все повече добре образовани млади хора напускат икономически отслабената Германия. Прогонват ги страхът от екстремизъм, климатът на недоверие, силно регламентираният делник, конфликтите в градовете, чезнещото уважение в междучовешките отношения, повсеместната омраза.
Сценарий втори
Ще се справи ли Германия?
А каква Германия рисува положителният сценарий? Според тази разработка, през 2025 година Германия е една уредена и пъстра страна. Многообразието е навсякъде – както по улиците, така и по високите етажи на обществения и политическия живот. Учители, журналисти, полицаи от турски или сирийски произход са нещо напълно нормално, а в предприятията мигранти заемат ръководни постове.
Но преди да настъпят тези спокойни времена, Германия трябва да премине през бурната 2017 година, която в този сценарий е определена като „катастрофална за демокрацията“: самоубийствени атентати с десетки жертви, второ поколение на антиислямското движение „Пегида“, горящи бежански приюти и парламентарни избори, след които дяснопопулистки партии влизат в Бундестага с над 15% от гласовете.
В сценария се казва, че именно след тази 2017 година обществото осъзнава колко безсмислено и опасно е да се вярва на десните популисти. Следват многолюдни демонстрации за повече откритост, толерантност и солидарност, а германското правителство се обединява около една „разумна миграционна политика по канадски образец“, се казва в положителния сценарий за близкото бъдеще на Германия.
Каква ще е Германия утре?
Кой от тези два сценария ще се сбъдне? Засега никой не може да даде еднозначен отговор на този въпрос. Но е ясно, че много ще зависи от това как ще се развива оттук нататък политическият дебат. А към момента той е белязан, за жалост, не толкова от конструктивни идеи за бъдещето, колкото от взаимни нападки.
