Не, че някой се е съмнявал в моженето ти, Стойка Генова. Не, че този, който е поискал не се е докоснал до всеотдайното ти сърце. Не, че не си протегнала ръка както за помощ, така и да хванеш ръцете на другите, уловени на хорото… Да увлечеш останалите за добро.
Тя е секретар в едно селско читалище и времето няма да ми стигне, за да изброя делата ѝ. Ще я видите наведена с грижа над най-малките, подаваща цвете на най-възрастните, ще я мернете грабнала мотика в двора на църквата, за да почисти, някъде ще е ръкомахаща в разгара на поредния празник, който организира, ще я снимате горда в народна носия.
Вдъхновяващ финал на фотоконкурса „Моята цветна градинка“ в Преславен!
Стойка е навсякъде в Преславен с идеите си, които не оставя дълго да спят в нея и винаги проправя пътеки за тяхното осъществяване. Отдадена, пристрастена към работата си, предана на жителите на родното село. А читалище „Димитър Наумов“ надали може да си пожелае по-самоотвержен служител.
И тази сутрин тя зарежда своите последователи с няколко публикувани в социалната мрежа кадъра, заснети в любимия ѝ Преславен. От тъжния за някого есенен листопад, нежни ръце са създали обич, закодирана в едно символично сърце и в няколкото букви от името на селото, съхранили в себе си минало и история, будно настояще и вяра за по-добри бъднини. Със здраве и днешният, и утрешният, и всички следващи дни!
Това видя ЗАРАТА, а на въпроса към Стойка Генова: „Кой сътвори тази красота?“, тя постави само едно сърчице… нейното!
