Депутатите приеха на първо чете промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесени от МС.
Измененията са с цел въвеждане на мерките, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), Плана за действие за ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени в Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа.
С новата уредба се цели да бъдат адресирани някои пропуски и непълноти в действащата нормативна уредба, включително въвеждане на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление.
Усъвършенства се механизмът за разрешаване на несъответствия между информацията за действителна собственост в Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел и информацията за действителна собственост, установена по други канали, както и се въвежда в регистрите възможност за вписване за наличие на уведомление за несъответствие.
Коригират се и някои неточности от техническо естество, които са идентифицирани от надзорните органи.
По време на дебата Мартин Димитров от ПП- ДБ посочи, че това е един от проектите от изключително значение за Еврозоната.
Според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов гласуването на тези промени са национално предателство, защото има действащ закон, при това добре работещ, от 2019 г.
Той предупреди, че промените са поредна намеса във вътрешните работи и е подчинение.
Ивайло Вълчев от ИТН призна, че според депутатите от групата в промените са заложени твърди лични критерии.
„Въпросът е дали един адвокат или счетоводител ще се усъмни в нещо или няма“, обясни той.
