Ад, убийство, ужас, страх, зверове, бруталност и престъпление.

Това са новите комплименти, които употребяваме.

Защо когато хвалим, използваме лоши думи и как мислите ни променят бъдещето.

Убийствено красивите ми обувки са ми адски удобни. Страхотно се радвам, че успях да ги купя. Брутален ефект, да се разплачеш.
[ad id=“225664″]

Като в криминална хроника, а уж се опитваме да кажем нещо хубаво.

Използваме прекалено много негативни думи, слушаме прекалено много негативни неща, а накрая се чудим защо дори „убийствените“ обувки не връщат усмивката на лицето.

Няма как да я върнат, защото думите носят енергията на значенията си. Използваме прекалено много лоши думи. А като говориш за лоши работи, лоши работи виждаш, чуваш и ти се случват.

Във филма „Вода“ се показват как лошите думи начупват кристалната решетка на водата в грозни форми, а добрите я превръщат в микроскопична красота.

Един професор, който се разболял само защото студентите му в продължение на седмица му казвали, че изглежда зле.
[ad id=“225664″]

После пък започнали да му казват, че изглежда по-добре и той оздравял.

Това е така, защото думите оказват много силно влияние върху хората, по-силно отколкото предполагаме.

Само с думи можем да разплачем, разсмеем, накараме някой да се влюби в нас, а в следващия миг да ни намрази.

Обърнете внимание на начина, по който се поднасят новините, думите, които използвате, за да разкажете на приятелите си за нормалните неща от живота.

Непрекъснато преувеличаваме лошото. Закъснението на автобуса е „катастрофа“, „ужасна“ е колежката от съседното бюро. Какво ли ще кажем, ако наистина се случи катастрофа или някой започне да се отнася с нас зле, а не само да пуска неприятна музика.

Все се опитваме да вкараме нещо негативно, една щипка „шок и ужас“, за повече вкус.

Само че не разбираме, че това е щипка отрова. Малко по малко негативните думи и енергията, която се носи от тях, променят представата ни за света, променят и нас.
[ad id=“225664″]

Всичко става по-мрачно, по-лошо, по-опасно, по-страшно от колкото е всъщност.

Неусетно усмивката се заменя със смръщени вежди, а красотата – с грозота.

Колко по-хубаво е да чуваме и казваме по-често вълшебно, приказно, прекрасно, разкошно, чудесно, очарователно и превъзходно. 

Източник:tialoto.bg