Единствената жена, обявена за божествено красива от легитимен съд е … Хетерата Фрина. Мъжете пълзели в краката ѝ, а жените ѝ завиждали. Тя била най-красивата и най-одумваната хетера в цяла Древна Гърция.
Хетерите умеели да задоволяват и най-изтънчените мъжки изисквания не само за секс, но и за естетическа наслада, душевна близост и интелектуално общуване. Свирели изкусно на флейта, познавали литературата и изкуството, историята, философията и мистичните ритуали.
Интересното е, че Фрина, въпреки професията си, криела прелестите си от обществото. Ходела с широка роба, никога не посещавала публичните бани и не слагала грим. Тя обаче изкарвала толкова пари с тялото си, че дори предложила да помогне със средства за възстановяването на стените на Tива, с изискването на тях двусмислено да пише: „Фрина вдига това, което Александър разрушава“. И въпреки, че предложението ѝ било отхвърлено, богатите мъже продължили да се редят на опашка, за да бъдат с нея.
Сред тях бил и най-талантливият скулптор в Древна Гърция – Праксител. Той я използвал като модел за статуята си на Афродита от Книдoс, което пък превърнало Фрина в идеал за красота за векове напред. А навикът на Фрина да позира като богинята на любовта и красотата скоро я вкарал в беда.
Срещу нея били повдигнати обвинения за безбожие и непочтителност. Същите обвинения, които осъждат и Сократ на смърт. Всъщност има няколко версии защо Фрина била съдена.
Пред ареопага (съда в Древна Атина) в нейна защита се включва най-известният по онова време оратор и адвокат Хиперид. Излишно е да казваме, че той също бил в дългия ѝ списък с любовници.
Отчаян, че тя ще умре, Хиперид прави нещо дръзко и невиждано дотогава – с един замах къса робата на Фрина пред смаяния поглед на съдебните заседатели. С падането на дрехата ѝ (под която тя е чисто гола), падат и обвиненията срещу нея. Аргументът – само Бог може да извае толкова красив бюст и затова убийството на Фрина би било богохулство.
Така тя се превръща в единствената жена в историята, която е обявена за божествено красива от легитимен съд.
Художник :Jean-Léon Gérôme
