Млада българка изобрети собствена формула, за да създава изобилие от красота, сътворена от стара хартия!
В едно будно българско село, сгушено в полите на планината, млада българка тича с бързи стъпки срещу бездуховността и събира с широки шепи българщината. И как няма да тича, като е от село до Брацигово, което се казва БЯГА.
Мястото е населено още преди 10 века, а тук се намира едно от най-старите училища в България, на достолепната възраст от 142 г. И стигаме до читалище „Никола Й. Вапцаров”, където се е развихрила не на шега 31-годишната фурия с красивото българско име Димитрия.
Едно лице, което иска да остане в сянката на една душа, подарена на хората!
Димитрия Ламбрева е уникален човек не само за съселяните си, които постоянно са под нейния деен прицел. Креативността на младата бежáнка е нескончаема. В читалището никой няма време да скучае – кой на хорото в „Олелия”, други са в песните с „Разтуха”, трети се готвят за поредното участие в някакъв форум.
Но не за това си говорим с Димитрия. Тя е открила невероятен начин да сгъва от страниците на книги изключително красиви неща. Това изкуство е познато като Артбук, но за него няма много указания. И какво? Родопчанката не се спряла – със сръчността на пръстите си намерила своята пътека. И така започнала в края на 2016 г. да твори чудеса от хартия, по български маниер.
Откъде дойде хрумката да започнеш да сгъваш своето „оригами”, Димитрия?
– Както повечето неща в живота и това дойде при мен съвсем случайно. Сърце не ми дава да изхвърля просто така амортизирани и скъсани книги. Имах няколко на тавана вкъщи. Не че съм особена и изключителна, но моята фантазия дори не спи – смее се младата жена. И така се „сприятелихме” със старите книги. Първоначално плахо, опитвайки това или онова, постепенно се получаваха фигури и интересни неща. Започнах да търся информация и открих, че в Америка използват специални шаблони, макети, формули. Нямаше откъде да купя подобни напътствия, затова извиках дружески Неволята и тя ми открехна вратичката – изфабрикувах мой си начин. Първо излезе една клетка за птици, после моят прословут таралеж, трета и доста по-сложна беше въртележката с кончетата.
Образованието ти има ли пръст в тези творения?
– По-скоро не, или да, знам ли… Завършила съм Музикалното училище в Широка лъка, което си е творческа школа. Но това мое ново хоби е нишата, която ми е била необходима. Не си падам по интернет, Фейсбук и тем подобни, но като всеки човек имам нужда от няколко часа, в които да изключа злобата, завистта и нечистоплътността на съвременния свят. Е, намирам го в сгъването на хартия. Освен това много от нещата, които изработвам, са плод на труда на цялото ми семейство. Така повече време съм със съпруга ми и 12-годишния ни син.
Плачат ли старите книги, когато ги сгъваш и режеш?
– Първо да уточня – нищо не режа! Отначало прочитам книгата, а след това само сгъвам страниците, което означава, че който и да е може да разгъне фигурата и отново да чете.
Какво е усещането от докосването до старата книга, от мириса на пожълтялата хартия, от отдавна печатаното мастило?
– Ами носталгия. Не знам защо тази дума първа изникна. Няма нищо вечно и реших, че чрез Артбук аз давам нов живот на амортизираните книги. Понеже направих доволно количество таралежи, заради многото поръчки, понякога разтварям целия Ежко и си чета от него.
Какво правиш с изработените красоти?
– Подарявам ги. Първо на приятели, а след като станаха популярни с уникалността си, получавам и много поръчки, които също подарявам. Таралежът, за който вече стана дума, е изключително функционален. Използват го например за визитник и той става шарен и натруфен като с празнично облекло, сложен върху бюрото.
Последното, което измайстори е?
– Правих чашка за кафе. Сгъвах, сгъвах почти 5 часа. „Пуснах” ѝ и една капка от „кафето” в чашката… Този път ги преброих – точно 400 сгъвки. Усъвършенствам се, грейва отново усмивката на Димитрия.
Пожелавам още милиарди красиви сгъвки на талантливото и лъчезарно момиче от Родопа, самó изобретило своята формула, за да остане в малкото село и да разгръща вихрената си съзидателност. За всичко, което върши, Димитрия казва, че никак не се нуждае от аплодисменти. На нея ѝ стига да вижда щастие в очите на хората около себе си…
ПС: В крайна сметка успях да навия Димитрия да се покаже пред света, макар и само на снимка… Ето я бежáнката (така наричат жените от село Бяга) в момент на свещенодействие:
