Снимка: John Cameron, Unsplash |
Последните десетилетия се характеризират с нарастване на материалното благосъстояние в световен мащаб. Това се дължи главно на благоприятстващото растежа демографско развитие, високата капитализация на работните места, евтините природни суровини и предимствата на специализацията в резултат на международното разделение на труда.
Но тези рамкови условия сега се променят – и то едновременно. Това води до безпрецедентен недостиг на стоки и до високи нива на инфлация през последните месеци, които получиха допълнителен тласък от нападението на Путин срещу Украйна.
Въпреки значителната парична експанзия на централните банки след световната финансова и икономическа криза от 2008-2009 г. оттогава насам инфлацията в страните от Г-7 е предимно, а в някои случаи и значително под 2%. Недостиг в смисъл на макроикономическо превишаване на търсенето на стоковите пазари със съответното увеличение на цените така и нямаше. В бъдеще обаче може да се очаква все по-голям недостиг на ресурси в много икономически сектори, пише в свой анализ за Makronom Тийс Петерсен, старши съветник във фондация Bertelsmann и преподавател в Европейския университет „Виадрина“ във Франкфурт на Одер.
Нарастващото световно население се сблъсква с изменението на климата
Населението на света ще продължи да нараства през следващите десетилетия. Според оценките на Организацията на обединените нации между 2019 г. и 2050 г. се очаква броят на хората да се увеличи от около 7,7 на 9,7 милиарда души. По-голямото население на света означава по-голямо търсене на потребителски стоки. В областите, в които ограничената наличност на ресурси не позволява произволно голямо разширяване на предлагането, дефицитът щe се увеличава. Това се отнася преди всичко за производствения фактор земя и следователно – за производството на храни, както и за осигуряването на жилища.
Изменението на климата затруднява още повече снабдяването на населението на света с храна. Засилващите се екстремни метеорологични явления, като горещини, суши, бури и наводнения, водят до загуби на реколта, особено на юг. А намаляването на предлагането на храни води до засилване на недостига на тези продукти.
Застаряването на населението увеличава свръхтърсенето
Друг аспект на световните демографски промени е застаряването на населението. Това се изразява във факта, че съотношението между броя на хората в трудоспособна възраст и тези, които вече не работят поради възрастта си, намалява. Това означава, че по-малък брой хора в производствения процес се среща с по-голям брой хора, които потребяват, но не произвеждат. Това води до тенденция към свръхтърсене на стоковите пазари, където се увеличава недостигът.
Между 1965 г. и 2010/2015 г. делът на хората в трудоспособна възраст (определени като тези на възраст 15-64 години) в световното население се е увеличил от около 57% на 65,5%. Това само по себе си първоначално доведе до намаляване на недостига. От 2015 г. насам обаче този дял отново леко намалява в световен мащаб. В Европа застаряването на населението, измерено по този начин, е значително по-силно: очаква се делът на населението в трудоспособна възраст да намалее от малко над 68% през 2010 г. до около 57% през 2050 г.
