Тази снимка на стар цветен телевизор ме върна повече от 20 години назад. Тук закачката е ясна – водещият наднича изпод карето, което беше неподминат аксесоар към новозакупения, че и поостарял приемник. Покривахме го с цел да запазим кинескопа по-дълго време, поне така твърдяха умните глави, изчели бая дебели книги. И така този съвет вървеше като лавинообразно народно творчество. И се спазваше неминуемо от всички.
А и в онези времена жените бродираха, не чакаха да им дрънне съобщение от Фейса… По-кадърните фъкаха едни брюкселски или калоферски дантели, други виеха така нареченото „мильо“на една кука с конци в цвят „екрю“ (задължително), по-непретенциозните шиеха карета с всякакви мотиви. И те така тези полезни ръкоделия влизаха в повсеместна употреба в социалистическия дом. Най-практично те се използваха точно за покриване на телевизора. Особено актуални станаха с идването на цветната телевизия, изключваме тези, които пътуваха в командировка по чужбините и оттам си купуваха невижданите дълги години у нас марки JVC, Ranasonic, Sony, Sharp… Тук си имахме екстра качество руски подобни като „Рубин“ – различни модификации, после и наше производство „Велико Търново“, „София“.
От едно каре какви ужасии ми се върнаха в главата! Рубин-ът имаше едно капаче като с чекмедженце и разните там врътки и плъзгачи. Ламповата му душичка сдаваше често багажа и за заформяха едни писани черги на екрана тъкмо, когато почнат „Птиците умират сами“, например. Най-напред го „лекувахме“ като сложим една книга върху него за тежест и така се получаваше. После този метод омаля. Картината зацикляше, започнахме да потупваме дървената рамка отляво, отдясно, както се случи. Ама ръката, която плющеше ТВ-то започна да ме боли и приемникът не искаше да заработи като хората. Затова пренесох един чук край него. Истински чук с дръжка и започнах като геолог, търсещ ценни изкопаеми да потропвам по корубата. Вътре най-вероятно лампите примигваха като щурави, но в един момент намираха правилната конфигурация екранът светваше, сериалът се гледаше, докато ние неистово бяхме вперили очи и уши в него.
След това цъкваш копчето, вземаш сгънатото каре, постилаш отгоре и отиваш да спиш.
А сега вземете чука и лекувайте новите плазми и ЛЕД, тц, тц, тц…
