Българските ученици имат слаба търпимост към чуждото мнение и най-малко уважение към хората от други култури, съобщи „Дневник“, като се позова на данни от последното изследване на PISA. От доклада на организацията става ясно, че българските ученици не са добре запознати с глобалните проблеми и не са много ефективни в намирането на идеи за справянето с тези проблеми.
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е тест, който оценява функционалната грамотност на учениците по света, както и умението им да прилагат знанията в практиката. Тестът е въведен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той се провежда по веднъж на три години сред ученици на 15-годишна възраст.
Последният доклад на PISA е върху изследване, проведено през 2018 г. и представено на 21 и 22 октомври 2020 в Сингапур. В него се проучва способността на учениците да се справят в един взаимосвързан свят, изграден от различни общества.
Един от най-големите плюсове на българските ученици е владеенето на чужди езици – почти 71% от децата говорят поне един език извън майчиния, а над 95% учат два или повече езици. Това, което липсва, обаче, са данни за ефекта от това знание. Не е ясно дали владеенето на чужди езици помага на учениците да се интересуват от чужди култури, да ги уважават, да формират нагласи към имигрантите и да успеят да се адаптират, когато попаднат в различна или променяща се среда.
Масов проблем по света е, че сред учениците има сериозно поляризиране на убежденията. За България например е посочено, че това е особено ярко изразено сред учениците от по-слаби социални групи и сред тези с по-добро положение. Учениците са защитавали полярни мнения по сложни теми като климатичните промени, миграцията, бедността и международните конфликти. Авторите на доклада посочват, че това се дължи не само на източниците на информация, които децата ползват, но и на семейната и обществената среда.
Неспособността да се чуе чуждото мнение не е някакъв „балкански феномен“, пише „Дневник“ и посочва, че на другия полюс са страни като Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния, и Турция.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
