Когато избираш по-малкото зло, винаги избираш зло, затова заложи на другото.
Константин Вълков
Мислиш, че имаш два варианта, ала те всъщност са три.
Избираш президент – значи е Цецка Цачева или Румен Радев. Можеш да ги избереш по два начина – лотариен принцип или избиране на по-малкото зло. При първата опция остава усещането, че някой друг има пръст в избора – съдба, късмет, шанс – и когато след това установиш, че си направил грешка (което със сигурност ще установиш), самобичуването не е тъй голямо. При втората опция, позната у нас като “гласувам с отвращение”, затваряш очи и си казваш – че то и миналия път беше така, какво толкова.
Ако “да избереш по-малкото зло” е своего рода фолклор, то репликата на Джери Гарсия от Грейтфул Дет, е достатъчно меродавна: “Когато избираш по-малкото зло, ти пак избираш зло”. Тогава какво – лотариен принцип?
Не. Спокойно.
На пръв поглед изборът на по-малкото зло може да бъде замаскиран като прагматичен. При някакви исторически препратки, особено когато иде реч за разклащане на комунистически режими, търсена дестабилизация или военни действия, избирането и съюзяването с по-малко зло води до търсения резултат, понякога дори с положителни последствия. Видимата част на тези исторически препратки отпраща спомените към външната политика на Америка и странните ѝ приятелства по време на Студената война, та и след това, прегръдките с диктатори, за да се накриви руската фуражка. Най-яркият спомен е целувката със Сталин по време на Втората световна война, знаете всичко за това, иначе как да бъде победено по-голямото фашистко зло.
Това не значи ли, че все пак само опцията лотариен принцип остава на тезгяха?
Не. Има и още една възможност. Нарича се Изборът на Хобсън.
Хобсън ти дава право на свободен избор, никой не те насилва, само дето предлага само една опция. Господин Томас Хобсън предлагал на гостите си само един кон – онзи, който е най-близо разположен до вратата. Или взимаш него, или нищо. Не ти харесва – махаш се. Искаш кон? Само първият до вратата, драги. Изборът на Хобсън не е избор между два коня. Изборът на Хобсън е между нещо и нищо.
Чудно как, ненадейно дори, изборът на Хобсън гастролира и на българска територия с бюлетината за президентските избори. Коне или нищо. Какво ще кажете за “нищо” този път?
